"Да, колът, с който ни уби, и с който ние те убихме, бе доста остричък, животно такова. Но защо си тук, непрокопсанико! ?" - отговори му мислено професорът.
"Аз ще изляза оттук и пак ще ви се случи същата съдба, нали Шогуне?" - явно освирепял от обидата, изстреля мисловен заряд Градоначалникът и затърси в килията небезизвестното на всички в долния свят оръжие, острия кол.
Силен удар в дебелия врат на затворника го накара да се обърне изненадано. Просна се на пода като змия и се сви от болка. Шогунът явно не одобряваше стила и обноските на тази "гойка-немирник".
Тогава изненадващо за всички, професор Шулц се докопа до кола и със страшна сила, силата на отчаянието, го заби точно в челото на Градоначалника.
Оттам бликна алена кръв, която новият владетел заблиза освирепял. Но не за дълго, защото от туловището на проснатия в килията заизлизаха невероятни гадини. Някои приличаха на змии с много крака, някои бяха без глави, само с телца, някои имаха разпрани коремчета и оттам се точеха черва и лигава слузеста течност. Бяха хиляди малки същества, с остри зъби и нокти. Всички те заобиколиха Ева и Шулц и започнаха да стягат обръча около тях. Людовик наблюдаваше гледката безучастно, глътнал езика си от страх. Двамата обградени разбраха, че малките гадинки искат да отмъстят за Градоначалника. Тогава Шогунът наближи към тях. Обръчът се заизвива. Явно полето на смърдящия владетел бе непоносимо за животинките, защото те заотстъпваха и напуснаха борбата. Адолф прескочи обръча и се намери рамо да рамо с двойката обречени. Гадините, усетили заплахата, се разпръснаха в различни посоки и затърсиха убежище.
"Докато съм аз тук, то няма да ви се случи нищо лошо, но това само до седем дни. Помислете пак. Станете мои слуги и аз ще ви се отблагодаря ." - рече Адолф.
"Отблагодаря!" - повтори Ева казаното като ехо.
"Да се махаме оттук!" — задърпа я професорът и минаха пак в голямата пещера. Оставиха Фюрера да се оправя със затворниците си.
Към бягащата двойка се насочи една приятна на вид женска "гойка", която изстреля мисловен заряд.
"Искам да ви помогна! Ще ви заведа на горния свят, чрез ровене. Имам силни бивни. Да опитаме, нищо друго не ви остава. Докато Шогунът не е разбрал, а?"
"Наистина, ние няма какво да губим, добра жено." - помисли си Ева наивно.
"Но, ако разбере Шогунът, ще те прати в килиите, а там не е за завиждане." - предупреди Шулц подозрително.
"Това си е мой проблем. И без това не виждам смисъл в това глупаво съществуване, тук в този вертеп" — продължи да убеждава "гойката". И, като че ли успя.
Зарови меката земя и за минути се образува тунел, достатъчен Ева и Шулц да ходят дори изправени. След тях, обаче, тунелът веднага се срутваше и връщане назад бе немислимо.
Ами Людовик? Съвсем го бяха забравили.
Времето напредваше и спасителката им ускори движенията си. Умора при нея не се почувства, дори и след няколко километра ровене.
"Може би сме на добър път? Може би ще излезем на горния свят? Може би...?" — в момента, в който професорът си помисли това, "гойката" прати мисловни заряди назад към тях.
"Той, вашият приятел ще умре долу. А... вие, скъпи..., тук..., ха..., ха. "
"Как така тук! ? Нали ще ни изведеш на горния свят, проклетнице! - Шулц дръпна Ева настрани от животното, но бе късно.
"Жената-гойка" за части от секундата започна да се превръща в сребърно сияние.
"Сега сте вече мои!" - изкикоти се субстанцията на измамницата, отскачайки встрани от топящото се туловище на "гойката".
След като животното спря да рови, земята се сгромоляса върху нещастниците. Те бяха така притиснати от пластовете, че моментално умряха сплескани и задушени.
Душевните субстанции на Ева и професора се отделиха веднага от телата им. Почувствали се вече леки, като перца, те политнаха веднага нагоре през пластовете земя, които вече не бяха преграда за тях.
След няколко метра летене нагоре забелязаха светещата "гойка", която чакаше в засада. Това бе и целта на нейното начинание. Измамата. Тя искаше просто да ги убие и след това да им вземе душите в запас. А в случая, те бяха две. Остана обаче неприятно изненадана от обрата в развитието на плана й. Надявайки се да ги хване лесно, "гойката" бе подценила маневреността и бързината, която притежаваха двойката бегълци.
Усетили клопката, душите се отклониха светкавично от хвърлената примка. Движенията на Шулц бяха неимоверно бързи. Той се стрелна под свилената мрежа, дърпайки Евината душа и така избягнаха клопката. Освирепялата "гойка" се спусна след тях. Земните пластове забавяха до известна степен бегълците и почти настигнати пак от нея, те с изненада видяха как преследвачката отклони за момент вниманието си от тях и се спусна по друг обект. Навярно това бе душата на Людовик, убит долу в пещерата от някоя друга измамница. Изглежда скоростта на приятеля им бе по-ниска от тяхната. А може би, той нарочно искаше да отклони вниманието на "гойката" от тях. И действително бе така. Почти настигнат, мрежата бе хвърлена, но в момента на улова, той се стрелна със скоростта на светлината и избягна фаталния край. Измамницата остана с празни ръце.