Выбрать главу

Вече преминали земните пластове, тримата бегълци се устремиха във въздушното пространство. Там движенията им бяха съвсем други. Нямаше "гойка", която можеше да ги настигне.

Нощта бе настъпила и подземното стадо изверги също бе излетяло в простора на лов. Жената-измамница все още не се бе отказала от преследването и бе повела цялото стадо, но явната преднина на тройката не им даваше големи шансове. Явиха се и други жертви, които видимо бяха грешници. Стадото промени посоката си към тях.

Наближаваше Границата. Всичко изглеждаше така прекрасно и свежо, че и тримата се засмяха и хванати за ръце се понесоха към желаната цел. Там ги чакаше някой.

Отвъдното

В лабораторията цареше мъртва тишина. Никой не смееше да промълви и думичка. Екраните сееха неестествена светлина с всички оттенъци на дъгата. Дори имаше цветове непознати за човешкото око. Новата програма на Кейс де Граф даваше неподозирани възможности.

Двамата, намиращи се все още в сферите, Петер и Александра, явно изживяваха наслада от преживяното. Те бяха отново зад Границата. Тунелът бе преминат този път и съществуването им като професор Шулц и прекрасната Ева, от военното време на Адолф Фюрера, бе зад гърбовете им.

Свилените нишки на живота им бяха прекъснати и учените в лабораторията с интерес очакваха какво ще се случи по-нататък. Какво ли ги чака в Големия дом на Създателя? При предния сеанс те бяха достигнали Границата, видяха какво има зад нея, но не и по-далеч. Тогава те бяха свързани със свилените нишки и Одисей ги върна на Земята, за да си доживеят остатъка от живота. В момента обаче се гледаше техен минал живот и в промеждутъка между двете прераждания имаше време, което бе време на престой в Отвъдното. Техните преживявания там можеше сега вече да се наблюдават на мониторите.

Екраните блеснаха с още по-голямо лъчение. Това, което се виждаше този път, бе неописуемо, то бе просто прекрасно.

*****

Минаването през тунела този път даваше не само удоволствие, но и неизмерима наслада. Трите души летяха хванати за призрачните си ръце и усмивки се стелеха по приказните им устни. Полупрозрачните тела бяха запазили формата от последното превъплъщение на Земята

Заедно с тях летяха и много други душевни субстанции, успели да се отскубнат от "гойките". Щастливо прекрачили Границата, плуваха в радост и с нетърпение очакваха края на тунела, за да видят вратите на Големия дом. Такова блаженство на Земята не съществуваше. Любовта, която излъчваше всяка душа бе също огромна. Освободени от бремето на човешкото тяло, те се рееха, както никога досега.

В края на тунела цветовете се смениха с още по-топли и приятни краски.

Излетели вече от него, всички видяха обширното пространство, което нямаше начало и край. Нямаше земя, нямаше въздух. Времето бе спряло. Само мислите се движеха необезпокоявани от никаква чужда воля. Телата, все още прозрачни, бяха придобили синкаво пепелив оттенък. Въпреки това, те не срещаха никакво съпротивление. В дълбочина започнаха да се забелязват силуети, но не на хора, ами на елипсовидни облачета, влизащи и излизащи от огромна сграда с овални отвори навсякъде. Елипсите бяха много на брой и всяка изглежда изпълняваше някаква дейност.

Няколко такива облачета се спуснаха към пристигащата група, предвождани от субстанция с по-прозрачен състав. Разстоянието бе стопено мигновено. Те обградиха групата, с все още земни очертания души, и при всяка една се яви такова облаче. Водителят се спусна в центъра на образувания от новаците кръг и прие формата на човешко тяло с древни гръцки одежди, които бяха също призрачни.

"Аз съм Одисей! — прозвуча мисълта на преобразеното облаче и то продължи. — При всеки един от вас има ангел водител. Повечето са ваши починали роднини или любими. Ако го няма някой, който го очаквате тук, то сигурно е напуснал Големия дом и се е преродил отново на Земята. Всеки ще получи инструкции за по-нататъшното си съществуване тук. Вие просто сте забравили как е било във вашия вечен дом. Винаги след прераждане Създателят трие паметта на всеки отиващ и той е като бебе, нищо неразбиращ и нищо незнаещ. Това е така, за да има пълноценно изживяване на мисията поставена ви да изпълните на Земята. Приветствам ви с добре дошли в къщи!"