След приветствието на Одисей групичката с новодошлите души се разпръсна. Всяко елипсовидно облаче прие образа на последното си превъплъщение на Земята и заплува, заедно с новите, към висящата в нищото прозрачно стъклена сграда.
Ева веднага позна умрялата си преди десетилетие майка и жадно започнаха да разменят мисли, като помръдваха устни по стар земен обичай.
"Скъпо дете, добре дошла в къщи!" — каза й тя.
" Мамо...! Ами къде е татко!?" — попита Ева.
"Той е вече на земята. Малко преди да си дойдеш, замина. Хареса си много интересно съществуване — топло заразказва майката и продължи със същата любов. — Поиска да бъде африканско дете. Искал да му бъде топло, а също така и да е беден, за да изпита трудността на живата. Знаеш, че ние бяхме богати и той бе нещастен с това. Сега сигурно е щастлив. Ще видим какво ще ни разкаже, когато се върне. А сега, скъпо дете, да идем при Създателя, защото трябва много да ни разказваш."
При Шулц се яви не кой да е, ами любимият му приятел от детството Шумахер. Шулц така се зарадва, че бе просто пълен от щастие от тази неочаквана среща. Тай винаги обичаше това момче, спасило живота му с цената на своя. Спомни си, когато като малък бе настъпил отровна змия, че Шумахер бе зад него. Тъкмо смъртоносното влечуго да впие зъбите си в меката му плът на крака, то приятелчето му я хванало за опашката и я бе дръпнало с все сила. Змията се намерила в пазвата му и не й оставало нищо друго, освен да забие опасните си кухи зъби в гръдта на момченцето. След ужасни мигове на борба, то починало пред очите на Шулц. Това той никога не би могъл да забрави. Мъката съпътстваше целия му живот. Сънуваше го доста често и в сънищата винаги те си играеха, така, по детски, с много обич и доверие. Сега този сън се изпълни наистина. Приятелят му бе пред него. Същият, както го помнеше, с шареното палтенце и вечната усмивка на уста.
"Пази се от змията! Настъпи я! — пошегува се то и хвана за ръка Шулц. — Хайде да тръгваме, скъпи ми приятелю. Всички твои близки са вече на Земята. Кой в Южна Америка, кой в Камчатка. Само аз съм все още тук, но няма да се бавя, имам нещо предвид. Чаках те теб, за да те видя, пък после ще заминавам ."
Литнаха в нищото и се намериха пред входа на един овален отвор. Вътре всичко бе така бяло, че нищо не се виждаше. Нещо като факла излъчваше непозната досега светлина. Обсегът, който тя обхващаше, бе с вълшебно лек, златен оттенък. В него можеха да се забележат очертанията на много свилени нишки. Шулц и ангелът-водител се понесоха към тази светлина. По-нататък имаше много такива светлини и вече се откри една огромна зала с мъгляв под. Навсякъде бе оплетено с нишки и елипсовидни облачета. Нищо земно. Шулц се смути от необикновената обстановка и понечи да пита, чрез мисъл, приятелчето си Шумахер.
" Къде се намираме!? На..." — но не можа да довърши мисълта си, защото пред тях мъглата се разсея и явилите се картини окончателно объркаха професора.
Материя, подобаваща на вода, пълзеше в хоризонтална повърхност, но изведнъж тя се спускаше право надолу като огромен водопад. Край не се виждаше. Гледката бе великолепна. От дълбочина пък идваше към тях също летлива течност, разделена обаче на малки топчици, всяка от които с различни цветови оттенъци. Облачетата, които явно представляваха индивидуалността на жител на Отвъдното, плуваха и от време на време някое просто първо сменяше цвета си, после изливаше цялото си съдържание във вид на тази летлива течност. Насъбрала се достатъчно, тя се спускаше по водопада надолу, но къде? Интересното бе, че от нищото идващият разтвор се изпаряваше и пак се образуваха малки облачета.
"Така се храним, скъпи ми Шулци. Долу ни е кухнята. Но по-късно ще разбереш всичко. Не му се учудвай толкова. Ще свикнеш. Преди да отидеш на Земята ти бе най-гладният от компанията ни. Не помниш ли?" — рече шеговито Шумахер.
"Нищо не помня. Само, може би, това спускане надолу ми е малко познато. Да, там долу е големият Гейзер. Има ли нещо такова?"
"Още един път добре дошъл в къщи, приятелю!"
"Ами сега, каква е процедурата?"
"Ще се явиш при Създателя. Трябва да разказваш много."
След като подминаха преливащите течности, те се понесоха към друга светлина, идваща от огромна горяща факла. Белотата ослепяваше, но ангелът водеше изумения професор напред.
Наближиха достатъчно светлината и там, в огромна сфера пълна с вещество от фина материя, без определени форма, се намираше елипсовиден облак с големи размери.
" Завърна ли се, сине мой!? Как си По?" — излетя оттам мисъл.