Слънцето скриваше вече и последните си живителни лъчи. По и Леа се рееха в просторите над Сирис и с голямо наслаждение си спомняха как преди си живееха тук безгрижни. Реенето в Космоса бе едно от любимите им занимания през деня.
Спуснаха се към планетата. Здрачът вече преминаваше в тъмна нощ. Кенгуратата придобиваха човешки облик и чакаха да бъдат управлявани от душите.
— Този път аз ще бъда жена, а ти мъж, По — засмяно му каза Леа и продължи в шеговит тон. — Мъж за една нощ, нали? На сутринта няма да имаме никакви свилени нишки и пак ще сме си същите. Искаш ли!?
— Защо не? Но на теб, като че ли ти по-допада да си жена. И на Земята бе жена, и то каква? Явно ти доставя удоволствие — забележи По сърдечно.
*****
На дървени маси разположени в централната част на огромна, изядена от каменоядния дракон пещера, бяха наслагани какви ли не вкусотии. Около тях пируваха рицарите. Железните доспехи и дългите копия потракваха небрежно, подпрени на коленете на всеки един от тях.
Крал Ману бе зачервил бузите от силните питиета и захапал печена плешка от птицата лешояд, се прехласваше от удоволствие. Приближените му от ляво и от дясно също се наслаждаваха на вкусната храна. Кучета с изящни лебедови глави кълвяха от време на време падналите трохи хляб.
Рицарите обсъждаха как ще превземат тази нощ кралството на Ненаситната Лусия. Крепостта й се намираше високо във въздуха и бе трудно достижима за тях, но пък бе свързана със земята посредством огромен, гладък, каменен стълб. Изолацията й бе надеждна и тя не искаше никой да безпокои подреденото u царство, в което хармонията и чувството за удоволствие, без насилие, бяха на висота. Натрапниците-рицари на крал Ману идваха от пещерите и мислеха само за животинско наслаждение. Говореше се, че били изкусни любовници, но тя никога не би си позволила да се отдаде на варварин, защото обичаше изтънчеността и финеса, въпреки, че нейните любовници все не успяваха да я задоволят напълно. Понякога няколко любовника се наместваха в леглото й, но и тогава нищо не се случваше. Само познатото усещане, че прави приятна любов, но не екстаза, който познаваха нейните приятелки. Просто тя бе ненаситна.
Животът в крепостта на Лусия си течеше както обикновено. Тази нощ тя бе приела четирима нейни поклонници. Въпреки лекото отегчение, че пак ще се повтори разочарованието от последните нощи, тя го приемаше за нормално.
Крал Ману имаше винаги недостиг на жени в своето малко кралство. Двама или трима рицари се счепкваха помежду си за една жена. Не минаваше без бой и дуели. Чул за кралството на Лусия, тази вечер крал Ману искаше да проникне в крепостта и да се настани там завинаги.
Също бе чул за ненаситността на кралицата, останала без постоянен мъж и за нейната строгост. Защитеният дворец, обаче не позволяваше на никой да се промъкне горе. Каменният стълб бе така гладък, че никой не можеше да го изкачи, но Ману имаше нещо предвид.
Въпреки варварските му нагони, той бе изключително умен и находчив. Тази нощ в неговия череп бе не кой да е, ами върналият се от Земята По. Нощта обещаваше да е сцена на велики събития. Той не знаеше в чий череп кой се е наместил и трябваше да внимава, защото често се получаваха изненади. До сутринта По бе мозъкът на крал Ману и историята на планетата Сирис се пишеше сега от него. Ако превземеше Лусияниното кралство, то той щеше да обещае на космическите деца, през следващите нощи, още по-интересни сцени. Развлеченията не спираха, но и изненадите бяха пълни понякога и с дълбоко разочарование. Стигаше се дори до унищожение на плътта и това бе наказание, както за самите жители на планетата, така и за душите. След убийство те се рееха доста надалеч, в края на парцела им, докато се освободят от натрупаната отрицателна енергия, а телата на дневните кенгура просто умираха и през нощта те не се превръщаха в хора. Просто ги нямаше.
След залеза субстанцията По бе влязла в тялото на крал Ману и всичкия опит натрупан от Земята, той можеше да използва великолепно за развитието на живота на Сирис. След гощавката в пещерата бе събрал вождовете на племената си и бе начертал в общи линии плана за нападение на Лусия.