Споменът му за съществуването му като змията Анаконда му даде интересната идея да вземат от джунглата дебели лиани. Както той в старото земно време се увиваше около Столетника и пълзеше нагоре към короната му, така и сега те можеха, с увиването на лианите по гладкия стълб, да се катерят нагоре към подстъпите на кралството. След това с изненада да превземат Голямата порта, без бой. Защитниците на Лусияниното кралство бяха лениви и слаби в борбата, защото разчитаха на естественото препятствие и никога досега не бяха изненадвани. Това бе така и отчасти, защото никоя душа не се бе вмъквала в тялото на Ману, като преди това да е имала живот на змия. Късметлиите да влязат в кралската глава, винаги опитваха традиционните методи, но без успех.
Планът бе изготвен и армията на Ману, обрамчила огромните лиани, напредваше бодро към гладкия стълб на непревземаемото кралство. Когото пристигнаха, животът във високата страна на Лусия бе в пълен ход. Нощният пир бе започнал и звуковете, придружаващи оргиите, се чуваха надалеч. Никой не подозираше какво ги очаква в следващите няколко часа.
Жилавите лиани се увиваха около каменния стълб и педя по педя армията от варварите на Ману напредваше, катерейки се успешно нагоре. Охрана, както винаги нямаше. Десетилетия наред никой не бе успял да стъпи в Рая на Лусия и дори самата тя бе така разхлабила войните, че всеки изпълняваше роля не на защитник, ами на чудесно справящ се любовник в Млечната зала.
Крал Ману бе начело на изкачването и с опитни движения се прехвърли на терасата пред дълбокия ров. Разбира се, препятствието не бе само гладкия и висок Огромен стълб, на който се крепеше цялата канара, но и дълбок ров, който пък отделяше стълба от Голямата порта. Ровът бе не само дълбок, но и опасан с остри копия и дебели колове.
Съществото По, намиращо се в главата на краля, бе помислило и за това. Предното му съществуване като граф де Мол го бе навело на мисълта да използва широките папрати като крила на прилеп. Той знаеше много добре, че с такива крила може да прелети рова. Екипирал армията си с жилави папратови листа, които бяха завързани за ръцете им, те литнаха над рова. Няколко от воините му изпопадаха в рова. Бяха много малко, но все пак той си помисли.
"Ами ако Леа е между тях? Дали трябваше така да рискувам? Къде ли е любимата ми Леа?"
Намиращи се вече пред Голямата порта, воините на Ману с лекота се прехвърлиха зад нея и я отвориха. Непосредствено зад портата бе Млечната зала. Там се играеха Любовните състезания. Цялата планета знаеше за тях, но никой от варварите не бе ги виждал на живо. Финесът, който присъстваше в тези игри, им бе непознат и те мислеха, че това е нещо отегчително, но при влизането в залата, останаха изумени от появилата се гледка.
Всички присъстващи бяха полуголи, само със загатващи и наблягащи на най-примамливите интимни части на тялото дрехи. Светлината бе кремава и приятна. Жените притежаваха изкусителни красиви тела, с перфектни форми. Играта бе такава, както и бяха чули за нея. Насядали в млечна течност, участниците въртяха нещо като рулетка. Всеки си имаше някакъв знак на рамото, а същият този знак бе заложен и в рулетката. В зависимост от това, кой с кого се паднеше, започваше неудържимо любовно приключение. Журито бяха всички участници в оргията. Колкото аплодисментите бяха по-горещи, толкова оценката бе по-висока.
Тази нощ кралица Лусия бе поискала от четирите най-добре представили се двойки да оформят заключителна фаза с нейно участие. Всички знаеха за ненаситността й и затова пак очакваха с нетърпение да дойде финала.
В преддверието на Млечната зала имаше нещо като гардероби, в които се намираха всевъзможни леки прозрачно-сребърни дрехи. Наоколо нямаше никой. Крал Ману имаше идея и каза на своите воини да изчакат в тишина всичко, и чак когато състезанието свърши, да нахлуят, и да вземат която жена си поискат. Но дотогава той искаше да бъде един от участниците в състезанието. Преоблече се в една много подходяща за великолепното му тяло туника, захвърли мазните варварски железни доспехи и влезе незабелязано от никой в млечната обстановка. На дрехата бе извезан летящ дракон и той проследи кога на рулетката ще се появи неговият знак. Минаха няколко завъртания и участниците с по-слаби или по-силни ръкопляскания аплодираха действията на любещите се двойки. В широк басейн с мляко бе седнала Лусия. Веднага си личеше кралската осанка в нея. Жената с най-пищните форми и най-красивото лице. Тялото й бе като на антилопа, дълги крака и овални гърди, на които едва ли би издържал всеки присъстващ участник, камо ли Ману, който бе захласнат от красотата на тази приказна жена.