Лусия и Ману не виждаха какво се разиграва около тях. Бяха така влюбени един в друг, че дори да бъдеха убити, нямаше да забележат това. Обвили все още телата си едно о друго, те се целуваха и мъркаха от удоволствие. Светът за тях не съществуваше.
Ману се опомни едва тогава, когато един от приближените му го разтърси от опиянението и му даде да разбере, че действителността е съвсем друга:
— Кралю, задачата е изпълнена с успех. Всички са вързани и чакаме по-нататъшно твое разпореждане. Какво да правим с жените?
— С жените. ..? — запелтечи Ману. — Ами вземайте ги. Само ми оставете тази, това е тяхната кралица Лусия. Тя е за мен и нищо друго не искам. Вие правете, каквото знаете. Оставете ни само на мира. Ние с нея имаме толкаво неща за вършене, нали, скъпа?
— Ти си крал Ману? — понечи да се измъкне красавицата от обятията на силния мъж, но при спомена от преживяното само допълни. — Аз съм твоя, дори с цената на цялото ми кралство. Искам те, скъпи!
Тя го поведе към покоите си, с копринени пердета и сатенени постилки. Хвърлиха се на едно от леглата и продължиха опиянението си.
Слънцето пускаше първите си лъчи и в двореца на Лусия. Метаморфозата започна незабавно. Всички човешки същества излязоха навън и пуснаха корени в почвата, за да могат на следващата нощ да продължат историята на своята планета. Душите, които доскоро притежаваха телата на тези същества, опиянени от преживяванията през нощта, се отделиха от мозъчните кухини и без свилени, задържащи нишки се устремиха нагоре към своите парцели.
Субстанцията наречена По се отдели също от тялото на крал Ману. За тази нощ той дълго щеше да си спомня. Излетя със скоростта на мисълта нагоре и се намери в любимия си парцел. Леа бе също там и му се усмихваше.
— Как беше тази нощ, По? — прошепна загадъчно тя и продължи. — Изглеждаш щастлив. Изневери ли ми или беше пак някоя психарка?
— Ох, Леа, срамувам се да ти го кажа. Тази нощ бе изключителна за мен. Ако знаеш какво изпитах и то с кого? Ти не ще повярваш! — отговори й той.
— Същото мога да кажа и аз, По. Тази нощ бе също незабравима за мен. Аз бях кралица Лусия и ако знаеш с какъв любовник го правих, просто ще ми завидиш!
— Какво казваш, ти ли бе кралицата?
— Да, защо? Да не би да си присъствал в Млечната зала? Или си бил някой от нахлулите варвари?
— Ах, Леа, та аз бях самият Ману! Значи, та ние с теб сме били тази нощ главните герои!? Значи ние с теб сме го правили така изкусно!? Колко се радвам, че си била ти, скъпо приятелче неразделно!
— Аз също, скъпи ми Ману, извинявай, исках да кажа По!
След тези трогателни разкрития те се спуснаха хванати със свилени нишки помежду им и се зареяха в обширния си парцел в очакване на новата нощ.
*****
Захласнати от видяното на мониторите, доктор Райдсма и Йоманда почти не вярваха на очите си. Та те бяха решили вечната загадка на живота и смъртта. Сега трябваше само да обобщят и документират изследванията и да обърнат световната наука с главата надолу. Присъстващите екипи на телевизията и радиото щяха да потвърдят видяното и то още сега.
Двамата съпрузи Александра и Петер се събуждаха постепенно от дълбоката хипноза. Йоманда изчакваше всичко да си дойде на мястото. Свилените нишки на живота им бяха здраво захванати за тях и спокойствие се излъчваше по лицата им. Това даваше надежда за добро продължение в следващия сеанс. След необходимата процедура, Петер се събуди пръв и се огледа. Като че ли нищо никога не се бе случвало с него. Той бе забравил всичко преживяно по време на хипнозата. Малко изумен от крещящите във възторг присъстващи, той стана от леглото в сферата и каза:
— Е, как беше? Ще имаме ли успех?
— Да, и то какъв! — отговори му докторката и махайки и последните скенери по слепоочията му, добави. — Ако знаеш само какви преживелици си имал, Петер!? Но всичко по ред. Първо ти е нужна почивка, на Александра също.
— Значи ще можем за кратко да си отидем до България? — попита жената, намираща се още в другата сфера, оправяйки косата си от тънките жички оплели се в нея.
— Както искате, скъпи мои, но ако желаете, можем да довършим цялата серия, защото се губи един интервал от превъплъщението ви като Шулц и Ева, до настоящото. Дали сте били горе досега или сте имали още едно прераждане? Това ни се иска да проверим и ще сме готови окончателно. Но това ще трае съвсем кратко, защото програмата на Кейс е много мощна.
— Ами, добре тогава, но само един сеанс, за да можем да си идем на България, преди пресата да е нашумяла, и да са ни обявили там като идоли на нова религия.