— Нова религия, казваш? — замисли се Йоманда. — Та това не е религия. Това е самата истина, доказана от нас. На човек му дай да види и да пипне, за да повярва. Но последствията? Все повече се замислям, дали да дадем гласност на тази истина?
— Да, така е! — намеси се доктор Райдсма. — Колко ли самоубийства ще станат след приемането на тази нова религия, както я нарече Александра. На никой няма да му струва скъпо да си сложи край на живота и да избере примерно планетата Сирис в очакване на друго, по-добро съществуване
— Може би това е целта на Одисей, който сега се намира в тялото на Кейс де Граф? — каза Петер, спомнил си как взеха информацията от него в болницата в Дордрехт. — Той бе казал, че човечеството трябва да узнае истината. Но защо? Дали целта не е да се започнат тези самоубийства, за да се прочисти и без това пренаселената ни планета. Това е нож с две остриета.
— Или пък е избавление от страха и нищетата. Излиза, че човек живее, защото го е страх да не умре, не знаейки какво го очаква след смъртта. Ние даваме отговор на този въпрос и страхът вече не е фактор, нали? А и мъката по този начин се премахва — даде обосновано мнение Александра, като хвана съпруга си под ръка и напуснаха залата под аплодисментите на присъстващите журналисти.
— До утре! — с тих глас каза Йоманда, с надеждата, че ще се съгласят да довършат и последното прераждане.
— До утре! — обърнаха глави към учените влюбената двойка българи и затвориха вратата след себе си.
Банковият обир
На следващия ден двойката отново бе в сферите. Поставиха всички необходими сензори и докторката поде хипнозата на Петер, а Йоманда на Александра. Вкараха аурата в апарата и се приготвиха за наблюдение. Този път журналистите не бяха допуснати до лабораторията, защото въпреки забраната за разпространение, преди да е завършен експериментът, една радиостанция си бе позволила да каже това-онова и отзвуците бяха така шумни, че трябваше дори правителството да се намеси. Все още се мислеше кога и как да се поднесе тази нова истина за света. Полицията бе предупредила двете жени за възможна паника и бедствие, ако всичко се поднесе така спонтанно и необработено от цензурата на кабинета. Министър-председателят искаше незабавен доклад след привършването на опитите.
Годината, появила се върху циферблата на сферата, бе 1955. Мониторите и на Петер, и на Александра, показваха едни и същи кадри. Интересното бе, че този път образите не бяха излъчени, както винаги, от два различни ъгли, ами имаше пълно съвпадение на картините. Това хвърли в паника всички. Просто бе невъзможно. Само ако и двете души се бяха поместили в едно и също тяло, би могло да се получи този ефект. Но как?
Гледката на екраните бе приказна. Голям град, с прекрасен пейзаж. Широки улици, с изтънчени за годините здания. Познаха го веднага. Това бе австралийският Сидней.
*****
Дълго време банкерът Брадли Саймънс, току-що придобил управлението на най-мощната банка, нямаше покой. Колкото му вървеше в бизнеса и богатството му растеше с всеки изминат ден, толкова личният му живот се превръщаше в трагедия. Съпругата му Даяна, обещаващ модел, бе все недоволна от това, че той не иска така бързо дете. Брадли искаше първо да достигне върха на кариерата си, и чак тогава, но Даяна надделя. .. Защо ли се бе съгласил с нея? Разочарованието, което им бе поднесло природата, бе заседнало така дълбоко в душите им.
Много рядко се срещаше явлението да се пръкне на света дете с едно тяло и две глави. Нещо като сиамските близнаци. И то защо точно на него, на преуспяващия банкер, който бе на път да покори цял Сидней? Нямаше какво да се прави, трябваше да приеме фактите такива, каквито са. Учените даваха някакви мъгляви надежди за кратък живот на близначките до десетина години. Месеците минаваха и те растяха нормално, както всяко дете.
В този ден Даяна бе решила да посети съпруга си и да го изненада, заедно с близначките, за рождения му ден. Пропуснаха я на входа и тя се запъти към офиса му, като преди това охраната съобщи на шефа да очаква посещение.
Тогава се случи нещо неочаквано и бързо. В банката нахлуха въоръжени мъже с нахлузени чорапи на лицето. Това бе банков обир. Единият от охраната понечи да натисне червеното копче, но веднага бе прострелян в главата и оттам бликна кръв, смесена със свеж мозък. Гледката бе отвратителна. Кръвта опръска намиращата се наблизо Даяна. Близначките, лежащи в бебешката количка, ококориха очи и писнаха със звънливи гласчета.
— Да млъкнат! — разярено изкрещя убиецът на пазача.
— Но как? Те нищо не разбират — заплака майката.