— Ало, Ани! Слушай, скъпа, имам лоша новина за теб. Кейс де Граф, твоят програмист, не е вече между живите. Преди няколко минути изпадна в шок и сърцето му спря. Направихме всичко необходимо, но не можахме да го спасим. Жалко! Вие нещо проблеми ли имате!?
— Ами, всичко отиде по дяволите. Но друг път ще ти разказвам. Между другото има ли вакантно място при теб? Май вече съм безработна от няколко минути насам — разплакано положи телефонната слушалка Райдсма и се отправи към Петер.
— Е, сега вярваш ли ми? — Петер бе като че ли под чуждо въздействие. Някой го ръководеше отвътре. Погледът му бе празен.
— Одисей, знам че си вътре в него, така ли е?
— Да, така е. Но това ще бъде за много кратко време. Просто идвам да ви предам, че всичко това не трябваше да се случва. Тази програма. Тези истини. Всичко това е вярно. Идеята бе на Създателя. Мислеше, че сте вече готови. Осъзнавайки, че греши, той ме прати да унищожа това, което сте постигнали досега. Човекът не трябва да научава все още истината за създаването на света. Програмата я няма! Кейс го няма! — завърши монолога си Одесей, говорещ с устата на Петер.
Александра побутна съпруга си по рамото и той, като че ли събудил се от дълбок сън, простена и с мека усмивка каза:
— Тръгваме ли, скъпа Ксинтия? Ксинтия...? Извинявай, Александра, несъзнателно го казах. Аз не съм чувал името Ксинтия, дори не съм го и сънувал досега. Не си мисли, че...?
— Хайде, хайде, граф Петер, знам си те аз, все по младите гледаш! Граф...? — хвана го за ръка Александра и го помъкна към изхода на лабораторията.
Дори не се обърнаха да кажат довиждане. Какво ли са правили в тази сграда, така и не си спомняха?
Край