— Толкова дълго?
— Искам да съм съвсем сигурен, че ще мога да опазя вашата инвестиция.
— Моята инвестиция?!
— Става дума за мен.
— Мисля вече стана дума, че не разполагаме с никакво излишно време.
— Не по-малко важно е и моето оцеляване — твърдо каза Найтхоук. — Времето е нещо второстепенно.
Динисен се обърна към Киношита.
— Той наистина ли има нужда от още две седмици подготовка?
— Не той ще прецени това — прекъсна го Найтхоук.
— Вашият предшественик беше несравнимо по-приятен човек — рече Динисен, без да прикрива раздразнението си.
— Сигурно затова вече е мъртъв.
— Не ми харесва държането ви, господин Найтхоук.
— Няма начин да бъда по-мил, господин Динисен. Отказвам да тръгна накъдето и да било, докато не съм напълно готов.
— Докладваха ми, че вчера сте пратили в болница и тримата си спаринг партньори. Какво повече искате от това? Не можете ли да се въздържате и да понамалите силата на вашите удари?
— Но той наистина съзнателно отслабва ударите си — намеси се Киношита. — Това е единствената причина, поради която те все още са живи.
Динисен задържа задълго очи върху Найтхоук, после сви рамене.
— Добре тогава — каза накрая. — Имате още две седмици. — После си пое дълбоко въздух, бавно го изпусна и направи последен опит да се държи любезно. — Харесва ли ви обстановката тук?
— Всичко е наред — кимна Найтхоук. — Селамунди ми се вижда доста приятен свят.
— При това е само на две слънчеви системи от Делурос, което е доста удобно — отбеляза Динисен. После се наведе напред. — Имате ли нужда от още нещо — някакво ново оръжие, защитно облекло или каквото и да е друго?
— Да, наистина имам нужда от още нещо.
— Само кажете какво.
— Отговори.
— Моля?!
— Задачата, която се каните да ми възложите, намирисва доста подозрително.
— Уверявам ви…
— Спестете ми вашите увъртания — прекъсна го Найтхоук. — Трябва ми истината.
— Казах ви всичко, което е необходимо да знаете.
— Дори не сте започнали да ми казвате онова, за което трябва да съм известен. А аз нямам намерение да рискувам живота си, докато не зная защо го правя.
— Щом като настоявате, ще повторя всичко отново — рече раздразнено Динисен. Той извади миниатюрен холопрожектор с размер на писалка и възпроизведе в средата на помещението образа на крехка русокоса жена. — Касандра Хил, дъщерята на Касиус Хил, губернатор на Перикъл V, беше отвлечена от бунтовник на име Калид. — Образът на жената се смени от холография на мъж със сурова красота в началото на трийсетте. — Вече ви осигурих по дузина холографии на всеки от тях и ви уведомих, че вероятното им местоположение е някъде по Вътрешната граница. Ще имате на разположение достатъчно пари, за да се измъкнете от всяко затруднено положение. При това ви осигуряваме собствен кораб. Ито ще е неотклонно край вас, докато не се приспособите към условията на новия век. Какво повече ви трябва?
— Много повече — натърти Найтхоук. — За начало искам да разбера защо избрахте точно мен.
— Вие сте най-добрият — отвърна Динисен. — Или поне някога сте били.
— Но не чак толкова, че да надмина възможностите на губернатора на Перикъл V. Той има на разположение цяла флота и ресурсите на планетата. Нищо не му пречи да обяви награда, която да привлече хиляди ловци на глави. Накрая просто ще трябва да плати на един от тях — Найтхоук замълча. — Въпреки това някой вече е дал много повече пари за моето създаване, отколкото би струвало спасяването на момичето. Искам да знам защо.
— Спасяването на Касандра Хил е само част от вашата мисия — отговори леко смутен Динисен. После се поколеба. — Другата част е да убиете Ибн бен Калид.
— Значи именно неговата глава е оценена за милиони, а не живота на момичето — заключи Найтхоук саркастично. — Тогава предайте моите съболезнования на покрусения баща.
— Той наистина е покрусен от мъка — увери го Динисен.
— Не се и съмнявам — каза Найтхоук. — Ами ако се окаже, че единственият начин да го убия е да пожертвам и нея?
Динисен въздъхна.
— Тогава убийте и двамата.
— Очевидно тоя политик много държи на дъщеря си — засмя се Найтхоук. — Колко успокояващо е да разбереш, че за един век нищо не се е променило — той направи пауза. — За бога, ако бях на нейно място, без колебание бих предпочел Ибн бен Калид пред Касиус Хил. А може би тя изобщо не е била отвличана?
— Уверявам ви, че нашият клиент би дал всичко да види отново дъщеря си цяла и невредима. Това обаче е идеалният случай.