— Ето, пак се връщаме на първия ми въпрос: кога ще се махнем от Силен?
— Скоро.
— Колко скоро?
— Ще разбереш като му дойде времето.
— Ти вече си решил, нали? — попита Синеокия. — И въпреки това не искаш да ми кажеш.
— Точно така.
— Каза ли изобщо на някого?
— Не.
— Дори на Касандра?
— Дори на нея не съм.
— Е, това ми дава известна надежда. Щом не се доверяваш дори на жената, с която спиш…
— От странни неща черпиш надежда — отбеляза Найтхоук.
— Дори не смея да попитам кой друг идва с нас. Освен нашия екип, разбира се.
— Още не знам.
— А кога ще ти стане известно?
— Скоро.
— Как ще подбереш останалите?
— Има си начин — беше отговорът на Найтхоук.
Двадесет и осма глава
Найтхоук беше опрял гръб о пурпурния дънер на дървото в дворчето зад „Синия дракон“. Не му се наложи да чака дълго. Млад мъж, натруфен в пъстри дрехи от коприна и сатен и обувки, направени от лъскавата кожа на някакво извънземно влечуго, приближи към него.
— Разбрах, че си търсил хора — рече той, отмятайки дрехата си, под която се откри внушителен арсенал от оръжия.
— Така е — отвърна Найтхоук.
— Едва ли ще намериш някой по-бърз от мен — самоуверено заяви младежът.
— Щом така казваш — сви рамене Найтхоук. — Имаш ли си име?
— Джони Колт.
— Не мислиш ли, че е вече малко старомодно? Защо да не е Джони Лазер например?
Самоувереността на младежа в миг се изпари.
— Вече има двамина Джони Лазер по Границата и още един Кървавия Джони отвъд Периферията — отвърна умърлушено той. После измъкна револвера си от кобура и го подаде с дръжката напред на Найтхоук. — Този обаче е оригинален колт, още от времето, когато сме били на Земята. Погледни го само — истинска музейна реликва. Не можеш дори да си представиш каква е антикварната му стойност на пазара.
Найтхоук даже не посегна към оръжието.
— Не съм спец по тия неща.
— Не си ли ти Перфектния убиец?
— Аз съм — отвърна Найтхоук, — затова можеш да приемеш думите ми за чиста монета: много повече хора са избити с оръжие, което струва по-малко от сто кредита, отколкото ония, премахнати с реликви от по хиляда кредита.
Джони Колт прибра оръжието си обратно в кобура с леко объркан вид.
— Е, в играта ли съм? — попита той.
— Скоро ще разберем — каза Найтхоук. После избра три камъка от земята, отиде при оградата на десетина крачки от тях и ги нареди отгоре й на метър един от друг. — Хайде сега да те видим какво можеш.
— Това е детска игра — разпалено рече Джони Колт. — Нека поне се отдалеча на неколкостотин метра.
— Известно ми е, че с пистолет можеш да уцелиш всяка мишена от неколкостотин метра. Ето това вече е детска игра. На мен ми трябват хора, които стрелят, едва когато врагът приближи съвсем до тях.
— Както кажеш тогава.
Джони Колт зае позиция и пръстите му докоснаха револвера.
— Почакай малко — спря го Найтхоук.
— Сега пък какво има?
— Това не е състезание за бързина и аз няма да ти дам награда, дори ако успееш светкавично да измъкнеш оръжието. От теб се иска пистолетът да е вече в ръката ти, когато се изправиш очи в очи с врага. — Найтхоук направи пауза. — Има и още нещо.
— Какво?
— Използвай лазерния си пистолет.
— Но колтът ми е оригинален!
— Този оригинал обаче може събуди всичко живо в радиус от пет мили наоколо — студено отбеляза Найтхоук. — А нашата операция трябва да се проведе безшумно.
Джони Колт измъкна лазерния си пистолет, хвана го здраво с две ръце, прицели се в камъните и произведе три бързи поредни изстрела. Първият и третият пропуснаха целта, средният камък беше пробит точно в центъра.
— Момче, ти си пропиля шансовете.
— Не ви разбирам.
— Едно от предимствата на лазерния пистолет, освен че не вдига шум е, че с него не трябва да се прицелваш точно. Ти стреляше така, сякаш използваш куршуми. Опитай се да задържиш пръста на спусъка и да обхванеш по-голяма част от целта.
Джони Колт опита отново и този път успя да порази и другите два камъка.
— Май не счупи рекорда — каза с ирония Найтхоук.
— Така си е.
— Цял късмет си е, че не сме на състезание.
Джони Колт отвърна с крива усмивка.
— Мислиш ли, че ще си спомниш какво трябва да правиш, когато насреща ти стреля истински враг? — попита Найтхоук.
— Със сигурност — рече младежът. — Дали ще имам шанс да се изправя срещу Касиус Хил?
— Най-вероятно не.
— Пазиш го за себе си, така ли?
— Той не е трофей, а цел за поразяване. Все едно кой точно ще го убие, важно е да го видя мъртъв.