— Тогава защо аз да не съм неговият унищожител?
— Защото ако се окажеш толкова близо до него, та да го убиеш, значи си нарушил заповедите ми.
— Искам да остана с нещо в историята — обясни Джони Колт. — Хората ще говорят за това години наред. Желая всички да знаят, че някога ме е имало на света.
— Не сме тръгнали да жънем лаври и слава — сряза го Найтхоук. — Ако свършим работата си както трябва, никой никога не ще узнае кой стои зад това. Ако не можеш да приемеш тези условия, тогава се откажи докато е време.
Джони Колт смръщи вежди, после вдигна рамене.
— Както кажеш. Е, сега вече в играта ли съм?
— Ще разбереш като му дойде времето.
Младежът напусна дворчето с неохота. На излизане се размина с Ито Киношита.
— Твърде млад и жаден за подвизи.
— Все такива като него пълнят гробищата по Границата — сухо отбеляза Найтхоук.
— Е, взимаш ли го с нас?
— Нямам такова намерение.
— Защо?
— Страшно се гордее с револвера си, а той само с един изстрел може да вдигне дори мъртвите от гроба.
— Защо просто не му забраниш да го използва?
— Това е неговият запазен знак — саркастично рече Найтхоук. — Представи си само — едно седемнайсетгодишно хлапе вече има запазен знак!
— А ти нямаш ли?
— Все още не. С такова чудо е много по-лесно да те идентифицират.
— Предполагам не мислиш, че той е убил някого досега.
— Ако го е сторил, това сигурно са били неколцина старци, които точно в този момент са гледали в друга посока. Хлапето не е срещало достоен противник, който да има смелостта да го погледне в лицето.
— Това пък откъде го разбра?
— Инстинкт, опит, шесто чувство — каквото предпочиташ.
— Ами ако инстинктът те е подвел?
— Тогава хлапето ще доживее някоя друга историческа битка, а може и да напише няколко песни за нашата героична гибел на Перикъл V.
— Нима наистина допускаш, че ще загинем там?
— Ако всеки си свърши работата, може да се измъкнем още преди да са ни усетили — отговори Найтхоук. — Въпреки това ни превъзхождат по брой и вероятността някой от нас да стане жертва е твърде голяма.
— Тогава защо изобщо поемаме този риск?
— Вече ти обясних — заради Перфектния убиец, който лежи замразен под повърхността на Делурос VIII.
— Разбрах, че не можеш да отклониш Касандра от набелязаната цел. Защо обаче ти не премахнеш няколко престъпника, за чиито глави е обявена награда? Искам да кажа, че има други начини да се припечелят пари.
— Защото не знам кога ще потрябват парите — каза Найтхоук. — Не мога да си позволя да закъснея, а през това време онези да го изхвърлят на улицата. — Той замълча. — Планирам всичко колкото се може по-внимателно и ще се опитам да предвидя изненадите. Надявам се поне един от нашата малка група да е роден с късмет.
— Ти си най-големият късметлия — рече Киношита. — Я гледай до каква възраст си доживял с тая опасна професия.
— Аз съм много добър професионалист, а не късметлия.
— Каква е разликата?
— Родените с късмет не носят аплазия в гените си — отговори Найтхоук с мрачна усмивка.
— Аха, схванах — каза Киношита, после се огледа и зърна към тях да се приближава една слаба жена. — Май имаш нов доброволец.
Жената се упъти право към Найтхоук, пренебрегвайки Киношита.
— Казват, че си търсил доброволци.
— Вярно е.
— Ето ме.
— Име?
— Пелъс Атина.
— Странно име.
— На една древногръцка богиня е — обясни новодошлата. — Тук по Границата хората си избират имена по свой вкус. Аз избрах това.
— И за какво се бориш?
— Да премахна Касиус Хил.
— Лично отмъщение ли преследваш или искаш Границата да стане по-добро място за живеене?
— Аз питам ли какви са твоите подбуди да участваш в това? — рече вместо отговор тя. Още преди да е успял да отговори обаче, тя измъкна светкавично нож от колана си и го метна по една птичка, която летеше ниско над земята. Острието се заби в гърба й и тя падна мъртва в прахта. — Стига ти само това да знаеш за мен.
— Достатъчно е — съгласи се Найтхоук. — Приета си. Ще ти се обадя, когато дойде времето.
— Знаеш ли къде да ме търсиш?
— Ти нали ме намери, и аз ще те открия.
Тя обърна гръб и си замина, без да пророни и дума.
— Само две дузини като нея да имах, нямаше да се тревожа за изхода на операцията — изпрати я с поглед Найтхоук.
— Намери две хиляди като нея и ще можеш да завладееш цялата Олигархия! — възкликна с уважение Киношита.
— Струва си да помисля над това.
— Кога ще сме готови за тръгване?
— Нали ти казах вече — когато намеря още дузина като нея.