Киношита предаде съобщението.
— Едва ли вече ще получим вест от него — обърна се към екипажа той. — Дори да мине през охраната, малко вероятно е да обяви в ефир, че току-що е унищожил част от войниците на Хил.
— Така е — съгласи се Найтхоук. — Само ме предупреди, когато Големия Йохан заеме позиция. След това започваме.
— Има съобщение от Мелисанда.
— Какво иска?
— Петкан вече е разположил експлозивите и пита кога да пали фитила.
— Да не прави нищо, докато не му кажа.
— Тя твърди, че той не иска да чака.
Найтхоук се приближи до командното табло.
— Свържи ме с него. — После се надвеси над микрофона. — Слушай, говори Найтхоук. — Миг по-късно Петкан избоботи нещо в смисъл, че го е разбрал. — Не съм си блъскал главата да съставям план, за да можеш ти да правиш каквото ти хрумне! Ако избухне дори един единствен експлозив преди да съм ти дал знак, ще имам грижата да те открия и лично да ти прережа гръкляна преди да напусна тая проклета планета! Ясно ли е?
Петкан взе да мърмори нещо в знак на протест.
— Те ще са също толкова мъртви и след час. Единствената разлика е, че ти ще оцелееш и ще имаш възможност да избиваш още хора. Обмисли това.
Той прекъсна връзката и се върна на мястото си.
— Вярваш ли, че ще се подчини? — попита Касандра.
— Най-вероятно.
— Защото се бои от теб ли? — обади се Синеокия. — Със сигурност е наясно, че си способен да го убиеш.
— Въобще не му е ясно — отвърна Найтхоук. — Но ако той ме убие, тогава няма да има кой да му осигури още битки с други хора. А той цени повече количеството пред качеството.
— На всичко отгоре сега е без контрол, в компанията на проститутка телепат. Ти пък си на този кораб заедно с един извънземен барман и преоблечена като мъж жена. — Тя се усмихна криво. — Ама че екип си си избрал, а, Перфектни убиецо!
Той сви рамене.
— Човек трябва да умее да се оправя и с това, с което разполага.
След тези думи за огромна изненада на онези, които го познаваха най-добре, той се разположи в креслото, затвори очи и заспа.
Половин час по-късно Киношита внимателно го разтърси за рамото.
— Какво става? — попита Найтхоук с ясен глас, сякаш изобщо не беше заспивал.
— Големия Йохан зае позиция.
— Значи е време да действаме. Поискай от космодрума координати за кацане.
— Вече го направих, но те имат въпроси.
— Аз ще говоря с тях — каза Найтхоук и се настани зад командното табло.
— Кажете името си и регистрационния номер на вашия кораб — прозвуча механичен глас.
— Говори Джеферсън Найтхоук. Корабът ми няма име. Регистрационният му номер е BD711507JH. Преди два дни излетяхме от Силен.
— Цел на посещението?
— Бях нает от губернатора Касиус Хил да открия и върна обратно неговата дъщеря Касандра. Аз изпълних задачата, тя е на борда заедно с мен.
— Налага се да проверя това.
— Разрешете кацане, докато правите проверката. Горивото ми е вече на свършване.
Пауза.
— Ще получите разрешение за кацане, ако преди това предадете на живо образа на Касандра Хил.
— Няма проблем. Касандра, приближи се до предавателя за холографски изображения. — Найтхоук изчака малко. — Получихте ли изображението?
— Изображението е получено. Имате разрешение за кацане. Вече прехвърлих координатите в компютъра на кораба ви.
— Благодаря. — Найтхоук прекъсна връзката. — Е, това беше.
— Сега те ще строят половината армия да ни чака! — запротестира Синеокия. — Колко време мислиш им е необходимо, за да установят, че Хил иска дъщеря си мъртва?
— Цяла нощ — отговори Найтхоук. — Защо според теб трябваше да чакаме Големия Йохан да заеме позиция? Той е заглушил всички предаватели от и към губернаторското имение.
— Значи няма да успеят да се свържат с него и да му кажат, че сме тук? — ухили се Синеокия.
— Това беше целта.
— Аз пък си мислех, че задачата на Големия Йохан е да премахне охраната около имението.
— Знаех това — отговори Найтхоук. — Ето защо не ти, а аз ръководя тази мисия. — Той се обърна към Киношита. — Колко време остава до кацането.
— Пет-шест минути.
— Въоръжен ли си?
— Имам сонарен и лазарен пистолет — отговори Киношита, докосвайки дръжките на всеки от двата.
— Заредени ли са?
— До горе.
— Все пак ги провери още веднъж преди да кацнем. — После Найтхоук се приближи до Синеокия. — Твоето оръжие наред ли е?
— Да.
— Надявам се знаеш как да го използваш.
— Изпитай ме, ако искаш — отвърна драконът.
— Не е нужно аз да го правя. Касиус Хил ще изпробва уменията ти.
Найтхоук отиде до преградната стена в кораба и тихо изрече комбинацията от цифри на нейния код. Търпеливо изчака, докато тя се плъзна встрани и разкри някакво оръжие със странен вид. Беше нещо средно между пистолет и пушка, с голямо зарядно устройство и необикновена форма.