— Това пък какво е, дявол го взел? — възкликна Синеокия.
— Молекулярен имплозатор.
— Мислех, че са забранени навсякъде из Вселената.
Найтхоук му хвърли бърз поглед.
— Откъде успя да го намериш? — продължи да разпитва драконът.
— Помолих Палъс Атина да ми го достави. — Той замълча. — За нея няма невъзможни неща.
— Това сладурче наистина ли е способно на разрушения, за каквито съм чул да разправят?
— Зависи какво си чул.
— Че всичко, което попадне под обстрела му — хора, сгради, транспортни средства — става на пихтия.
— Правилно си разбрал — смъртоносно е, но с локализирано действие.
— Значи се каниш да ги избиеш?
— Това не е рицарски дуел и нямам намерение да оставя на врага какъвто и да е шанс — отговори Найтхоук. — Успях ли да отговоря на всички въпроси, с които тепърва смяташе да ме затрупаш?
— Не е необходимо да ми късаш главата — рече Синеокия.
— Виж какво — раздразнено поде Найтхоук, — предстои ми да се бия с хилядократно превъзхождаща ме армия. Най-вероятно е след тази битка нито един от нас да не оцелее. Дори да оживеем, ще се наложи да унищожа много невинни хора, за да стигна накрая до истинския злодей. Затова прощавай, ако не съм много благоразположен в момента.
— Добре, де, добре — побърза да каже Синеокия, отстъпвайки назад. — Само те моля да не забравяш кой е истинският ти враг.
Найтхоук се извърна към Касандра.
— Наред ли е оръжието ти?
Тя потупа всеки един от пистолетите си.
— Хайде, Ито — каза Найтхоук. — Приземи кораба. Време е за шоуто.
Тридесета глава
Найтхоук се подаде от кораба и огледа околността, придържайки внимателно молекулярния имплозатор на рамо. След миг до него застанаха Касандра, Киношита и Синеокия.
— Е, сега какво? — попита драконът.
— По това време наоколо сигурно има не повече от десетина души — отвърна Найтхоук. — Виждаш ли западното крило на сградата?
— Да.
— Твое е.
— Как така мое? — изненада се Синеокия.
— Трябва да избиеш всички в него.
— Не може ли просто да ги взема за заложници?
— Щом така ти харесва повече.
— Те не са ни врагове — натърти драконът.
— Кажи ми го пак, когато някой те разпознае — отвърна Найтхоук.
— Разчитай на мен.
— Прави каквото искаш, но ако някой вдигне тревога, няма да чакам Касиус Хил да те убие, а ще го направя със собствените си ръце — отсече Найтхоук.
— Нищо не ти пречи да бъдеш малко по-любезен — оплака се Синеокия.
— А на теб нищо не пречи да си малко по-подготвен. Сега всяка минута е фатална.
Синеокия го изгледа обидено, после извади лазерния си пистолет и се отправи в посоката, указана от Найтхоук.
— Е, ако ще да ги избива, ако ще да ги пощади, но дано поне остане невредим — промърмори след него Найтхоук.
После насочи молекулярния имплозатор към предавателната кула. Металът за миг се стопи и образува голяма локва насред покрива на космодрума. Вътре в сградата неколцина мъже и жени започнаха да се мятат трескаво насам-натам, опитвайки се да установят причината за прекъсването на комуникациите. Никой обаче не се сети да погледне навън към пистите.
— Дотук добре — каза Найтхоук. — Ито, за вас остават хангарите и складовете. Касандра, заварди изхода и убивай всеки, който се опита да излезе.
С кимане на глава двамата дадоха знак, че са разбрали своите задачи и се отправиха да ги изпълнят. Найтхоук също тръгна към сградата. Като стигна на десетина метра, той провеси имплозатора на рамо, измъкна чифт пистолети и рязко нахлу в зданието на летището.
— Кой, дявол те взел, си… — започна униформеният пазач, но беше мъртъв още преди да довърши изречението.
Найтхоук дочу слаб шум зад себе си, извърна се светкавично и свали още двама от охраната с мощен лъч на лазерното оръжие. В същото време дочу агонизиращи викове откъм западното крило и предположи, че Синеокия е или неточен стрелец, или садист. Напълно бе възможно обаче да е по малко и от двете.
След това внимателно претърси митническата зона. Изглеждаше съвсем пуста. Тогава тръгна към хангарите да види как се справя Киношита, но внезапно край него проблясна лазерен лъч и изгори меката част на лявото му ухо. Той се хвърли по очи на пода и се опита да установи откъде дойде изстрелът.
Настана продължителна тишина и измамен покой. Знаеше, че трябва някак да предизвика своя невидим противник да стреля отново, за да разбере къде се крие. Но и врагът си даваше сметка за това и беше решен да чака, докато Найтхоук започне пръв. Перфектния убиец метна шумно един от ножовете си насред помещението, надявайки се онзи да отговори със стрелба, но не получи никакъв отговор. Внезапно край него с трясък се стовари някаква метална кутия и той едва се овладя да не я стопи с оръжието си.