Най-сетне се реши и запълзя по корем върху пода, надявайки се да попадне на някакъв знак, по който да се ориентира — тежко и шумно дишане, крайче от кожен кобур или парче тъкан в защитни окраски; нещичко, което би му подсказало къде се е притаил неговият противник. След няколко метра вече имаше риск да попадне право в обятията на врага си. Затова спря, преценявайки, че подобна стратегия може да се окаже чисто самоубийство.
Отново прегледа оръжията си: лазерен и сонарен пистолет, пистолет с куршуми, ножове. Преценяваше какво да предприеме оттук нататък, как да действа. Най-сетне откри решение.
Постави лазерния си пистолет на пода и внимателно намести зарядното му устройство, после натисна бутона „Зареждане“. Тъй като пистолетът беше вече зареден, копчето веднага се върна в изходна позиция. Той пак го натисна и използва острието на ножа, за да го задържи в това положение. След това внимателно изпълзя на десетина метра от мястото и се притаи.
Бяха необходими точно две минути и двайсет и шест секунди, за да се свръхзареди пистолетът. Той изстреля мощен ослепителен лъч и противникът на Найтхоук не закъсня с отговора. Този път Перфектния убиец установи къде е източникът на стрелбата и тутакси го порази със сонарния си пистолет. Последва вик, а после настана тишина.
— Светлина — тихо рече Найтхоук и тутакси две лампи разпръснаха мрака.
Противникът му лежеше проснат на пода с пистолет в ръка. Той се приближи, с върха на ботуша си обърна тялото и замислено се взря в младежкото лице долу.
Внезапно се разнесе шум и Касандра влезе в помещението.
— Видях лампите в цялата сграда да светят и чаках да дадеш знак, че при теб всичко е наред — каза тя. — Не ми се щеше да попадна точно насред някоя престрелка.
— Правилно си постъпила.
Тя погледна оръжието, което все още висеше на рамото му.
— Защо просто не изпари цялата стая с имплозатора?
— По-добре се огледай внимателно.
— Не разбирам — каза тя, взирайки се около себе си.
— Щях да срина носещата стена. — Касандра продължаваше да гледа неразбиращо. — Тя поддържа цялата сграда — обясни й той. — Ако я бях съборил, зданието щеше да рухне върху мен. А дори това да не беше станало, пак не копнея Олигархията да ме преследва по петите.
— Те пък защо трябва да се намесват?
— Може и да се измъкна сух, задето стопих антената, но нямаше да ми се размине, ако превърна космодрума в развалини. Трябваше да прекарам останалата част от живота си, която едва ли щеше да е много дълга, с цялата флота на Олигархията по петите. — Той замълча. — Надявам се, че космодрумът е невредим.
— Никой не се опита да излезе.
— Засега.
— Ито и Синеокия ни чакат отпред. Не са взели никакви заложници.
— Все пак провери западното крило. Нямам доверие на този дракон.
— Някога да те е лъгал?
— Не и повече от някой човек — отговори Найтхоук.
Тя сви рамене.
— А ти къде ще отидеш?
— Ще се опитам да открия компютъра, който се свърза с нашия кораб — онзи, който знае името ми и регистрационния номер на кораба.
— Само две мъртви жени. Не се забелязва нищо, което да се движи — отбеляза Касандра малко по-късно. — Предполагам, че има и други, които се крият някъде, но…
— Не можем цяла нощ да ги търсим. Нека по-добре приемем, че такива просто не съществуват — каза Найтхоук. После се огледа. — И така, приключихме с етап №1: кацнахме, минахме митническата проверка и никой не би могъл да ни идентифицира. Сега да вървим.
Двамата излязоха и се присъединиха към Киношита и Синеокия.
— Дотук добре — обяви Найтхоук. — Време е да направим официално посещение на губернатора.
— Край пътя има една страхотна военна машина, съвсем празна. Мисля, че ще преодолее с лекота всичко, което губернаторът би хвърлил срещу нас — каза Синеокия.
— Забрави за нея — прекъсна го Найтхоук. — Трябва ни някое прилично частно превозно средство, което да не бие на очи.
— Защо, след като можем да го навестим с това нещо. Би било напълно безопасно — запротестира драконът.
— Машина от този род сигурно е натъпкана с апаратура за свръзка, а ние не знаем нито една тяхна парола. Ще се издадем още преди да сме изминали и миля. — Той замълча. — И запомни: ако се стигне до престрелка, в никакъв случай не бива да отвръщаме на огъня. Трябва да се промъкнем, колкото се може по-незабелязано, а не да пристигнем с гръм и трясък.