Докато двамата разговаряха, Киношита изучаваше внимателно едно друго превозно средство, спряно край летището.
— Сигурно не трябва да вземаме и такси според теб.
— Предпочитам да не опираме до него — каза Найтхоук и се огледа. — Не виждаш ли нещо по-подходящо?
— Не.
— В такъв случай ще се наложи да откраднем таксито. Влезем ли в него, извади радиостанцията от строя.
— С имплозатора ли? — намръщи се Киношита.
— Достатъчен е един негов изстрел, за да стопиш цялата кола — отвърна Найтхоук. — Използвай лазера.
— Май имаме малък проблем — рече Киноншта, когато приближиха таксито.
— Какво има пък сега?
— Не прилича на нито една от колите, които съм карал — отвърна Киношита. — Искам да кажа, че много прилича на повечето превозни средства, които съм управлявал, но таблото е разположено по съвсем различен начин. При това по всичко личи, че не се движи с термоядрено гориво. — Той надзърна през прозореца. — Дявол го взел, та аз дори не бих могъл да запаля това проклето нещо. — След това се обърна към Синеокия. — Ти някога возил ли си се в подобна дивотия?
Драконът поклати глава.
— Едва ли е чак толкова трудно за разгадаване. Не ми се вярва да е много по-различно от останалите коли.
— Не много, но достатъчно. И за разлика от военната машина, таксито не е снабдено с оръжие. Само една грешка да допуснем, колкото и незначителна да е, сме разкрити. Приближим ли имението на Хил, охраната най-напред ще стреля, а после ще задава въпроси.
— Стига приказки — прекъсна ги Найтхоук, отваряйки решително вратата. — Влизайте вътре, аз карам.
— Ти?! — повтори изумен Киношита. — Нали не си се качвал на кола от век насам. Сигурно нямаш и най-малка представа как работи това.
— Пътувах с такова нещо предишният път, когато бях на планетата. Наблюдавах внимателно какво прави шофьорът.
Той седна зад командното табло, внимателно докосна бутона с необходимата команда върху светещия екран и машината внезапно се задейства.
— Проклет да съм! — възкликна поразен Киношита.
— На твое място нямаше да съм толкова изненадан — каза му Найтхоук, докато таксито пое по пътя в тъмната нощ на Перикъл V.
Тридесет и първа глава
Бяха изминали малко повече от девет мили, когато Найтхоук отби колата и спря зад един гъсталак буйни храсти, който ги скриваше от пътя.
— Сега какво ще правим? — попита Синеокия.
— Ще ходим.
— Колко още ни остава?
— Около миля, може и по-малко.
— Не искаш да привличаш вниманието като пристигнеш с кола, така ли?
— Точно така.
— И си мислиш, че като се изтърсим четиримата пред портата, никой няма да ни забележи, само защото сме пристигнали пеша?
— Първо, няма да отидем пред главната врата — отговори Найтхоук. — Второ, предполагам, че по това време те ще са заети със съвсем други неща.
— Какви например?
Найтхоук включи радиостанцията си и се свърза с Петкан.
— Още ли си там, Петкане?
— Да — отвърна гласът на извънземния.
— Възникнаха ли някакви усложнения?
— Не още.
— Добре тогава, брой до двайсет и ги прати по дяволите. После изчезвайте, колкото се може по-бързо.
Найтхоук не изчака да му отговорят, прекъсна връзката и пое пеша към губернаторското имение.
Двайсет секунди по-късно хоризонтът се озари от серия силни експлозии. Те се появяваха в посока от запад към изток и всяка следваща беше по-мощна и по-ярка от предишната.
— Откъде е успял да се снабди с толкова много експлозив? — зачуди се Синеокия.
— Той е много изобретателен — отвърна сухо Найтхоук. — Хайде, тръгвайте вече. Не сме се събрали на парти с фойерверки! Имаше доста работа.
— Не е ли по-добре да изчакаме, докато ония опразнят имението?
— Който е имал намерение да бяга, вече е успял да го направи — каза Найтхоук. — Бъди сигурен обаче, че Касиус Хил няма да остане напълно беззащитен без никаква охрана.
— Вижте! — възкликна Киношита, сочейки на североизток. — Онова там прилича на лазерна стрелба! Забелязвате ли лъчите в небето?
— Това означава, че и Вторнишкия Еди е успял да се промъкне — каза Найтхоук, ускорявайки крачка.
— Значи сме сигурни какво правят Вторнишкия Еди и Петкан — каза Синеокия. — Големия Йохан също непрекъснато докладва докъде е стигнал. Нека не забравяме обаче, че остава Пелъс Атина и нейната група.
— Тя също е някъде наоколо.