— Все още ми нямаш доверие, а? — попита драконът.
— Не става дума за доверие. Ако те хванат обаче, има вероятност да изпееш всичко, каквото знаеш.
— Ами ако заловят теб?
— Няма опасност това да се случи — отвърна Найтхоук с такова непоклатимо спокойствие и самоувереност, че Синеокия изведнъж усети страх.
— Това ли е целта ни? — попита Киношита, сочейки ширналото се пред тях имение.
— Това е — студено отвърна Касандра. — Откога чакам този ден.
Синеокия се огледа, търсейки място, откъдето би могъл да мине незабелязано. Накрая направи крачка, но Найтхоук сложи тежко ръка на рамото му.
— Чакай!
— Какво има да чакам? — попита драконът. — Тук сме като същински мишени.
— Това място е натъпкано с детектори — отвърна Найтхоук.
— Тогава как…
— Само млъкни за малко и слушай.
Касандра, която дотогава стоеше втренчена в земята пред себе си, вдигна очи.
— Целият двор е опасан от верига сензорни устройства. Разположени са на около трийсетина сантиметра над земята, така че дребните животни да не ги задействат. Аз обаче нося лещи за инфрачервени лъчи и ги виждам. Следвайте точно стъпките ми и всичко ще бъде наред. Стигнем ли място, където са подредени твърде близо един до друг и е невъзможно да ги преодолеем, ще пропълзя отдолу, ще се опитам да открия енергийния източник на охранителната система и ще го изключа.
Тя пое напред, правейки сложни кривулици. На всеки няколко крачки се обръщаше, за да им покаже как да избегнат невидимите детектори и да предупреди навреме, ако някой от групата много ги приближи. Когато стигнаха на двеста метра от къщата, тя им направи знак да залегнат и да чакат сигнал от нея. После започна да пълзи по корем, избягвайки сензорите, които единствено тя можеше да види. След миг изчезна и дори Найтхоук, който виждаше отлично нощем, не можеше вече да я различи в непрогледния мрак.
Той се настани, колкото се може по-удобно, върху студената неравна земя и започна да следи все по-редките експлозии и засилващата се лазерна престрелка. След десетина минути, които се видяха цял час на чакащите, Касандра отново се върна.
— Сега вече е безопасно — прошушна тя. — Поне докато влезем в къщата.
— А после какво? — попита Киношита.
— Пазачи, аларма, роботи — изреди тя, — всичко, което може да ти дойде наум.
— Много разчитам все пак да имаш някакъв план — каза Синеокия. — Нещо по-различно от това да ме пратиш на покрива например.
— Знаеш толкова, колкото ти е необходимо.
— Дявол го взел, все пак имам право да знам какво става! — протестира драконът. — Защо трябва да се катеря на покрива? Касандра твърди, че цялата къща е опасана от сигнална мрежа. Как смяташ да се промъкнем покрай тях?
— Няма да се промъкваме — отвърна Найтхоук.
— Може би ще тръгнеш слепешката право към къщата и ще активираш алармата?
— Точно така.
— Ти си луд! — избухна драконът.
— Мисли каквото щеш — спокойно каза Найтхоук, — но не викай, защото заради теб ще ни застрелят още преди да сме стигнали къщата.
Синеокия го изгледа унищожително, но не каза нищо повече. Найтхоук и малобройната му команда се отправиха към губернаторската резиденция. Когато наближиха, Перфектния убиец забеляза неколцина войници на алеята, водеща към главната порта. Той направи предупредителен знак и групата свърна откъм задната страна на къщата.
Отзад имаше двама въоръжени пазачи. Найтхоук сложи пръст на устните си и даде знак на групата да спре. После се запромъква напред, тих и предпазлив като змия. Когато приближи на десетина крачки от пазачите, извади нож и го запрати в гърлото на единия от тях. В същото време изскочи от тъмнината и се метна на гърба на другия. Светкавично извъртя главата му и вратът на жертвата изхрущя. После отново настъпи тишина.
Найтхоук даде знак на групата си да приближи. Само миг след това вече се притаяваха в сенките край задния изход.
— Синеокия, Ито, разкарайте труповете.
Двамата замъкнаха мъртвите тела зад близкия храсталак — грижливо подрязани декоративни растения, после се върнаха при останалите.
— Ти все още ли имаш намерение просто ей така да влезеш в къщата? — продължи да настоява Синеокия.
— Разбира се — каза Найтхоук. — След като Касандра отново свърже външната аларма със захранването.
— Да я свърже пак ли?! — възкликна Синеокия. — Че защо?
— За да мога да я включа.
— За какво говориш, по дяволите?!
— Както и сам забеляза, няма начин някой да се добере до къщата без да задейства сложната верига на алармената система. Тъй като не можем да обезвредим всички сензорни устройства, единственото, което ни остава, е да накараме охраната сама да стори това.