— Все още не съм напълно сигурен, че постъпваш правилно — дръпна се Киношита. — Мога да ти бъда полезен вътре.
Найтхоук поклати глава.
— Само ще увеличиш бройката на хората, които трябва да пазя. — Той забеляза огорченото изражение на Киношита. — Извинявай, но сега не е време за любезни обноски.
Той отстъпи встрани да направи място на Касандра да влезе и хлопна вратата пред Киношита.
— Дали ще успее да избегне охраната? — попита тя, докато се промъкваха през една малка стая.
— Той е умел боец, ще се справи.
Найтхоук спря пред вратата и попита:
— Какво има зад нея?
— Коридор. Наляво води към стълба, а надясно — към библиотеката и лятната кухня.
— Лятна кухня? — учудено повтори той.
— Там приготвят храната, когато има градинско парти. Едно време готвеха направо в двора. Насекомите на Перикъл обаче са не само големи, но и много агресивни, затова баща ми нареди да преместят лятната кухня някъде на закрито.
— Има ли вероятност да се натъкнем да охрана в коридора? — попита Найтхоук.
— Обикновено там е свободно. Сега обаче алармата е задействана, а сигналните лампи святкат като на Коледа. Напълно е възможно да налетим на пазачи.
— Тогава аз ще мина първи.
— Аз също съм въоръжена — възпротиви се тя. — Не забравяй, че това е моята битка!
— Нямам намерение да правя компромиси заради теб — отсече Найтхоук. — Ако вътре има дори един пазач, нямаш никакъв шанс. Аз съм обаче съм Перфектния убиец и ще са нужни поне двама-трима, за да ме свалят.
Тя отново понечи да протестира, но осъзна, че той има право. Решението му беше предизвикано по-скоро от здрав разум, отколкото от някакво благородство или фалшив героизъм. Затова Касандра отстъпи.
— Отвори се — прошепна Найтхоук и вратата се плъзна встрани. Той престъпи през прага с извадено оръжие и изпрати един лазерен лъч в охранителната камера.
— Стой! — разнесе се вик.
Найтхоук залегна, откри огън и свали охранителя. После се претърколи настрани и улучи още двама, докато тичаха надолу по стълбата, привлечени от вика на първия. След кратката престрелка полежа неподвижен около минута, ослушвайки се предпазливо. После се обърна към Касандра.
— Хайде да продължаваме — каза тихо, придвижвайки се към стълбата.
— Не оттук! — прошепна тя.
— Нали води към кабинета на баща ти?
— Затова е свързана към охранителната система. Първото стъпало ще отчете теглото и формата на стъпалото ти. Тъй като данните ги няма в компютъра, второто стъпало ще те овъгли.
— Тогава как ще стигнем до горе?
— Има възможност да подходим от три страни. Първите две със сигурност са охранявани — парадното стълбище и асансьорът край него. Третият път открих още като малко момиче — тайна стълба, която води към резервен изход в случай, че на баща ми се наложи да бяга. Само че не знам дали и тя не е свързана към охранителната система.
— Ако наистина е така, ще е твърде късно, когато го разберем със сигурност — каза Найтхоук. — Най-добре да използваме някой от другите два пътя и да се опитаме да минем през охраната.
Тя кимна в знак на съгласие и пое по коридора. Щом стигнаха лятната кухня се спря, докато Найтхоук обезвреди поредната камера. Когато се обърна към нея, той забеляза, че е разтревожена и се двоуми.
— Какво има?
— Нещо не е наред — отвърна Касандра.
— Какво по-точно?
Тя смръщи вежди.
— Тук винаги има хора от персонала — обикновено приготвят собствената си храна, ако няма официална вечеря или прием.
— Значи всичко е наред. Просто в момента са задействани почти всички аларми и те са наизлезли да пресрещнат нападателите — нас с други думи.
— Хората от кухнята не носят оръжие — каза тя. — Все някой трябваше да е останал тук.
Като по команда тежката метална врата на една от хладилните камери се отвори и от нея излязоха двама мъже на средна възраст, всеки с голямо парче месо в ръце.
— Не мърдайте! — тихо, но отчетливо произнесе Найтхоук.
Един от мъжете така се стресна, че изпусна месото, което падна шумно на пода, и вдигна ръце. Другият впери поглед в Найтхоук, сякаш той беше последната капка в препълнената чаша.
— Може ли отвътре да се регулира температурата на хладилника? — попита Найтхоук.
— Да — отвърна единият от мъжете.
— Добре тогава, влизайте вътре.
— Но…
— Никакво „но“, изпълнявайте!
Когато и двамата се озоваха обратно вътре, Найтхоук притвори вратата.
— Ще останете тук няколко часа, така че повишете температурата и се опитайте да не се притеснявате много.