— Дотук добре — каза тя.
— Това беше по-лесната част — отвърна той. — Баща ти не е глупак. Бас ловя, че последните метри крият много повече изненади от капаните досега.
Той пое предпазливо по коридора към кабинета на Касиус Хил. От стаите на два пъти изскачаха охранители и се опитваха да го спрат. И двата пъти Найтхоук ги застреля още преди да са успели да се прицелят. От чакалнята пред кабинета излезе робот и се насочи към него. Мъжът стреля едновременно с лазерния и сонарния пистолет, но без никакъв видим ефект. После се заоглежда за прикритие, докато роботът напредваше неумолимо. В последния момент зърна тежък полилей и стреля във веригата, на която той висеше от тавана. Масивното осветително тяло се стовари тежко върху робота, който забуксува и спря, за да се освободи от препятствието. През това време Найтхоук, който се беше отказал да се промъква тихомълком, извади гранатомет и стреля последователно в двете очи на робота. Сензорите му взеха да пушат. Найтхоук се претърколи плътно до стената, повличайки Касандра със себе си. Роботът продължи да напредва по права линия, прекатури се през парапета на площадката над главното фоайе и се стовари върху мраморния под от десет метра височина.
— Защо, по дяволите, другото оръжие не успя да го спре или поне да го забави? — промърмори почти на себе си Найтхоук.
— Изработен е от титанова сплав, а връзките му са с непробиваемо покритие — отвърна Касандра.
— Виждал съм титан и преди, но нито веднъж не е устоявал на лазерен лъч — каза той.
— През последния век беше усъвършенстван — уточни тя. — Занапред не разчитай на спомените си, защото баща ми притежава всички последни изобретения в областта на охранителните системи.
— Ще запомня това — каза сериозно той, изправяйки се на крака. Затъкна сонарния пистолет в колана си, но продължи да държи гранатомета готов за стрелба.
— Може пак да ми потрябва.
— За да се добереш до целта ще ти потрябва целия арсенал от оръжия, който носиш — предупреди го Касандра. — Баща ми е опасен човек. По-добре беше да задържиш молекулярния имплозатор.
Той разтърси глава.
— Ако го използваш срещу някой, който стои край стена, не само ще превърнеш врага си в локва, но ще унищожиш и цялата сграда, а най-вероятно и растителността около нея. — Той се усмихна. — Не те съветвам да стреляш с него, когато си на втория етаж в къща с високи тавани. Освен това Ито на всяка цена трябва да се добере обратно до кораба. Най-добре беше имплозаторът да остане при него.
Той се насочи към чакалнята пред кабинета, приближи крадешком, а после внезапно се втурна към вратата с насочено оръжие. За да установи, че вътре няма никой. Найтхоук почака Касандра да го настигне, след това влезе в чакалнята. Този път вътре стоеше робот, чието внимание беше приковано във вратата.
— Добър вечер, г-н Найтхоук — посрещна го той. — Много ми е приятно да ви видя отново.
Касандра насочи оръжието си към него, но Найтхоук я възпря.
— Той е от администрацията. Не е програмиран да се бие.
— Но ще предупреди баща ми, че сме тук!
— Вече го е сторил.
— Губернатор Хил няма представа, че сте вътре в сградата, г-н Найтхоук — каза роботът.
— Лъжеш, нали? — изгледа го Найтхоук.
— Точно така, господине.
— Върви на мястото си и си дръж устата затворена!
— Мисля, че трябва да остана на поста си, господине.
— Ако не изпълниш веднага каквото ти казах, ще те стопя с лазера — заплаши го Найтхоук. — Обмисли внимателно думите ми и чак тогава решавай.
— Мисля, че ще съм по-полезен за моя господар, ако все пак се върна обратно на мястото си зад бюрото — обяви роботът, заобиколи писалището и се настани зад него.
— Колко хора и роботи от охраната на Касиус Хил има зад тази врата? — попита Найтхоук, сочейки към кабинета.
— Нито един, господине.
— Пак лъжеш.
— Точно така, господине.
— И така — колко?
— Три хиляди и четиринайсет.
Найтхоук насочи заплашително пистолет към робота.
— Ако ме излъжеш само още веднъж, ще ти пръсна проклетата глава. Питам за последен път — колко хора и роботи пазят губернатора?
— Достатъчно, господине — отвърна роботът. — Можете да стреляте, когато сте готов.
— Щом толкова настояваш — каза Найтхоук, натисна спусъка и стреля в главата на робота.
— За какво беше нужно това — та той е само една машина — каза Касандра.
— За да не уведоми всички останали точно къде се намираме. Пелъс Атина наистина е много добър професионалист, но не чак толкова.
— Сигурно вече ги е предупредил.
— В такъв случай си е получил заслуженото — раздразнено рече Найтхоук.