… тя протегна ръце и стисна гърлото на Перфектния убиец.
— Нещастен, жалък клонинг — просъска Касиус Хил. — За един век могат да се случат много неща. Запознай се с най-новото и съвършено изобретение в охраната — оръжие, което може да приеме каквато форма му заповядам.
Найтхоук се опита да измъкне лазерния си пистолет, но сейфът — Оръжието — го изби от ръката му.
— Кажи му да ме пусне, или тя ще те убие! — изхърка Найтхоук, когато едната от металните ръце го стисна за рамото.
— Ти кажи на нея да се предаде, или Оръжието ще убие теб! — озъби се Хил.
Касандра стреля и баща й улови ранената си дясна ръка.
— Със следващия удар ще отнеса главата ти — студено каза тя.
Найтхоук издаде неволен вопъл, когато рамото му изхрущя в металната хватка. Той продължаваше да се бори и да държи главата си далеч от другата ръка на Оръжието. От металното туловище обаче поникнаха още три ръце, всяка следваща все по-дълга от предишните.
— Веднага! — извика Касандра.
— Добре — пречупи се Хил и се обърна към сейфа: — Целувка!
Металните ръце внезапно отслабиха своята хватка и се прибраха в стените на Оръжието, макар вратата все още да държеше лявата китка на Найтхоук приклещена и неподвижна.
— Целувка? — повтори учуден Найтхоук, забравил за нетърпимата болка в рамото си.
— Избрах дума, за която неприятелите ми едва ли биха се сетили — каза с делови тон Хил, сякаш нахлуването на убийци в кабинета му се случваше всеки ден. — А сега какво ще правим — ще ме убиете или пък аз ще трябва да ви убия. Възможно е и да се споразумеем някак.
— Накарай го да ми пусне ръката — каза Найтхоук.
— Нямам такова намерение — отговори Хил. — Ти си опасен човек, Перфектни убиецо. Най-добре е да стоиш вързан, докато не стигнем до някакво споразумение.
— Целувка! — произнесе отчетливо Найтхоук.
— Той реагира единствено на моя глас — обясни Хил. — При това „целувка“ е командата, с която се прибират ръцете му. Необходима е друга дума, за да те пусне. Само че няма да ти кажа каква е.
Касандра пристъпи още по-близо до него и насочи дулото между очите му.
— Не прибягвай до мелодраматични жестове, дъще — спокойно рече Хил. — Животът му сега не е застрашен и нямаш основание да ме платиш с тоя пистолет. Ако ме застреляш, роботите ще те убият още преди Оръжието да е довършило него.
— Не можем вечно да стоим така — обади се Найтхоук.
— Значи е време да говорим делово — съгласи се Хил.
— Добре тогава.
— Само че аз ще преговарям единствено с теб, Перфектни убиецо. Дъщеря ми сигурно ще наследи това малко именийце някой ден. Онова, което имаме да си кажем ние двамата обаче, не й влиза в работата.
— Майната ти! — избухна Касандра и още повече изпъна ръка, така че дулото почти опря челото на баща й.
— Такива думи, при това от устата на една млада революционерка — произнесе с присмехулна изненада Хил.
— Ръката ми взе да изтръпва — каза Найтхоук. — Крайно време е да започваме да преговаряме.
— Веднага щом сме готови за това — с готовност рече Хил.
Найтхоук се извърна към Касандра.
— Не знам още колко време ще остана в съзнание. Най-добре е да направиш каквото ти казва.
— Тая няма да я бъде! — възпротиви се тя.
— Не му е сега времето да спорим — изръмжа Найтхоук и отново погледна към Хил. — Тя не може да се върне в чакалнята, защото ще попадне на мушката на твоите хора.
— Тогава какво предлагаш? — попита Хил.
— Не знам — прехапа устни в болезнена гримаса Найтхоук. — Няма ли друг изход тук?
Хил се огледа.
— Е, балконът е винаги на разположение.
— Чудесно. Заключи я отвън, докато разговаряме.
— Ами ако скочи долу и избяга?
— Или ще си счупи краката, или твоите хора ще я убият.
— Нямам намерение да ходя където и да било! — извика Касандра.
Найтхоук я изгледа втренчено. „Престани да се правиш на твърда и благородна! Забрави ли кой чака долу и какво държи в ръцете си?“
— В такъв случай се налага да изчакаме, докато не изгубиш съзнание и тя не се умори да сочи с тоя пистолет в челото ми — каза Хил и красноречиво сви рамене. — Няма да обеля нито дума, докато е тук.
„За бога! Още ли не си се досетила какво се иска от теб?!“
— Махай се оттук, проклета кучко! — изрева той.
Тя се втренчи изумена в него, после по лицето й се изписа гняв. Сетне рязко се отправи към балкона, без да отрони и дума.
„Така е по-добре. А сега овладей беса си и погледни надолу преди наистина да ми е причерняло пред очите.“
Хил затвори вратата зад нея.