— Ето ни най-после на спокойствие, Перфектни убиецо — безгрижно започна той. — Моето предложение още е в сила — ще те пусна да си вървиш цял и невредим, а парите още утре ще са в сметката на твоите адвокати.
— Прати по дяволите адвокатите ми — каза Найтхоук. — Правя всичко това за самия себе си, а не за тях.
— Аха! — усмихна се Хил. — Значи най-после осъзна кое е в твой интерес. Това ще направи общуването с теб много по-леко и приятно. Не го забравяй, докато не стигнем до някакво споразумение. — Той замълча. — Нека най-напред се убедим, че си ме разбрал правилно. Освобождавам те, плащам ти и ти напускаш кабинета ми. Не знам колко души подкрепление си довел със себе си. — Той направи неопределен жест в посоката, откъдето се дочуваха експлозиите на Петкан. — Но ще ти дам шанс да ги събереш и да ги отведеш със себе си. — Той отново замълча и се втренчи в Найтхоук. — Ибн бен Калид обаче ще остане тук.
— Дадено.
„Къде си, дявол те взел?!“
— Хубаво. Остана само да обсъдим твоя хонорар. Мисля, че три милиона кредита са твърде щедро възнаграждение за услугите ти.
— А какво стана с онези пет милиона?
— Говорихме за такава сума преди да започнеш да ме заплашваш. Освен това със сигурност тази вечер си нанесъл щети на имението ми поне за няколко милиона.
— Сигурно е така.
— Е, какво тогава?
— Предлагам два варианта — каза Найтхоук. — Да ми платиш три милиона или осем милиона — от теб зависи.
— И каква е разликата? — рече с любопитство Хил.
— Срещу осем милиона ще обещая да не се връщам повече тук и да не те убивам.
— Продължаваш да ме заплашваш значи? Много бавно се учиш, Перфектни убиецо. — Губернаторът въздъхна и мълчаливо се втренчи в него. — Ще ти кажа какво мисля да направя — продължи после. — Ще приема предложението и ще ти платя осем милиона. Не ми се ще да прекарам останалата част от живота си, озъртайки се през рамо.
— Добре — отговори Найтхоук, — договорихме се.
— Точно така.
Хил погледна към Оръжието и произнесе една единствена дума: „Дръж!“
Краката на Найтхоук се подгънаха от режещата болка в китката. Беше почти припаднал, когато Хил нареди на Оръжието да го пусне. Най-сетне освободен, той се строполи на пода. Като се посъвзе, измъкна колана и пристегна ръката си, опитвайки се да спре кръвотечението. Хил отиде при сейфа и измъкна от него покритите с кръв банкноти.
— Сега наистина ти се разплащам с кървави пари, Перфектни убиецо. Тъй като се надявам да удържиш на думата си и да не ме преследваш повече, мисля, че едно поощрение ще е добре дошло.
Найтхоук посегна към лазерния пистолет, който лежеше на пода, но единият от роботите насочи смъртоносния си пръст към него и го изтласка надалеч.
— Нима вече си готов да погазиш даденото обещание? — учуди се Хил.
— Кървенето още не е спряло — промърмори Найтхоук. — Трябва да обгоря раната.
— Позволи ми аз да го направя — каза Хил, протегна се към писалището и измъкна от там лазерен пистолет. След това се прицели в кървящата рана и стреля. Найтхоук отново се повали на пода и простена от болка.
— Номер четири — обърна се Хил към единия от роботите. — Иди на балкона и убий дъщеря ми!
— Слушам, губернаторе! — отвърна машината и се отправи към балконската врата.
Разнесе се жужащ звук и роботът за миг се превърна в локва разтопен метал.
— Сети се най-после, значи! — изохка Найтхоук, когато Касандра влетя в стаята с насочен напред имплозатор. Тя унищожи най-напред останалите два робота, после превърна в каша и самото Оръжие.
— Какво ти е сторил?! — извика тя, когато забеляза ръката на Найтхоук.
— Не бери грижа за това — процеди през зъби той. — Давай по-скоро да се махаме от тук!
Тя насочи имплозатора към баща си, който се прицелваше в нея с лазерен пистолет.
— Това е патова ситуация — произнесе спокойно губернаторът.
— Само ти мислиш така.
Тя активира имплозатора и баща й се превърна в кървава каша още преди да е отвърнал на стрелбата.
— Съвсем бях забравила за Киношита, докато не ми се развика — каза Касандра, помагайки на Найтхоук да се изправи на крака. — Беше толкова неочаквано, че ме стресна и ме накара да се замисля.
— Изглежда съм по-слаб, отколкото мислех — неуверено рече той. — Имам чувството, че цялата стая се върти около мен.
— По дяволите, наистина е така! — извика Касандра. — Това копеле сигурно е закодирало своите жизнени данни в охранителната система на къщата и я е направило зависима от неговия живот! Щом той е мъртъв, скоро и това проклето здание ще се срути върху главите ни!
— Вземи парите!
Тя измъкна от джобовете си две платнени торби и бързо набута парите в тях. Стаята се тресеше все по-силно.