— …и помислихте, че съм се загубил — продължи ученият, който, увлечен от мислите си, разбра погрешно думите й. — Няма такава опасност! Бях взел за основа на триъгълника изминатия от мен път, бях изчислил височината, а за да прекарам хипотенузата, оставаше само да определя прилежащия ъгъл. Като предположих, че стрелбата е открита нарочно заради мен, свърнах от пътя си по посока на изстрелите — не че смятам слуха си за толкова точен или дори по-точен от математическо изчисление, ами се опасявах да не би някое от децата да има нужда от услугите ми.
— Всички благополучно…
— Слушай! — прекъсна я ученият, вече забравил привидното си безпокойства за пациентите, тъй като сега го занимаваше много по-важен въпрос. — Бях извървял доста път през прерията — защото там, където има малко прегради, звукът се разпространява много надалеч, когато чух такъв тропот, като че ли бизони тъпчеха земята. После видях в далечината стадо четириноги, които препускаха насам-натам — животни, които щяха да останат все още неизвестни и неописани, ако не беше една много щастлива случайност! Едно от тях, прекрасен екземпляр, тичаше малко настрана от останалите. Стадото зави към мен, същото направи и отделилото се животно, което по този начин се озова на петдесет метра от мястото, където стоях. Аз се възползвах от тази възможност и с помощта на огниво и свещица веднага, на място, му направих описание. Бях готов да дам хиляда долара, Елен, за един-единствен пушечен изстрел на някой от нашите момци!
— Вие носите у себе си пистолет, докторе, защо не си послужихте с него? — вметна девойката, когато слушаше с половин ухо, изучавайки с безпокоен поглед прерията, но без да се помръдне от мястото си, явно доволна, че няма защо да бърза.
— Да, но в него има само мънички топченца олово, с които може да се убие влечуго или някое по-едро насекомо. Не, не бих завързал бой, в който не мога да победя. Затова чисто и просто записах случилото се, отбелязвайки всяка подробност с необходимата за науката точност. Ей сега ще го чуеш, Елен; ти си добро и ученолюбиво момиче и като запомниш това, което ще научиш по тоя начин, ще можеш да направиш голяма услуга на науката, ако ми де случи нещо. Действително, мила ми Елен, моята професия е свързана с не по-малко опасности от военната. В тази нощ — продължи той, като се озърна, — в тази страшна нощ едва не бе угасено жизненото ми начало!
— От какво?
— От чудовището, което открих. То все се приближаваше и колкото и да отстъпвах, продължаваше да се примъква към мен. Мисля, че само светилото, което носех със себе си, ме спаси. Докато записвах, го държах между нас двамата, използвайки го за двояка цел — за осветление и за щит. Но ей сега ще чуеш описанието на тоя звяр и тогава ще можеш да добиеш представа на какви опасности се излагаме ние, хората на науката, за да принесем полза на човечеството.
Естественикът вдигна бележника си тържествено към небето и се приготви да чете, доколкото позволяваше мъжделивата светлина, която вече падаше над равнината, започвайки със следните встъпителни думи:
— Слушай внимателно, девойко, за да разбереш е какво съкровище имах щастливия жребий да обогатя страниците на естествената история!
— Значи, вие сам сте си измислили тази твар? — каза Елен, прекъсвайки безрезултатното си наблюдение, и в живите й сини очи изведнъж заигра закачливо пламъче, което показваше, че добре й е познато слабото място на учения й събеседник.
— Нима е във властта на човека да вдъхне живот на неодушевена материя? Де да беше така! Скоро ще видиш Histvria Naturalis Americana27, с която ще посрамя жалките подражатели на французина Бюфон! Би могло да се внесе значително подобрение в устройството на всички четириноги, особено тия, които се славят с бързина. В единия чифт крайници може да се вложи принципът на лоста — така биха придобили може би формата на колело, макар че не съм решил дали това усъвършенстване трябва да се приложи спрямо предния или задния чифт крайници, тъй като все още не съм определил кое изисква повече мускулна сила — тегленето или тикането. Естественото отделяне на пот от животното ще му помага да преодолява триенето и то ще получи могъща движеща сила. Но всичко това е безнадеждно — поне засега! — додаде той, като отново вдигна бележника си към светлината и зачете гласно: — „6 октомври 1805 г. — това е датата, която, предполагам, знаеш не по-лошо от мен. Четириногото, видяно при звездна светлина и с помощта на изкуствено светило в прериите на Северна Америка — виж в дневника географската ширина и дължина. Genus28 — неизвестен, затова по волята на откривателя и по силата на щастливото обстоятелство, че откритието е направено вечер, получава названието Vespertilio Horribilïs Americanus29. Размери — по преценка на око — огромни; максимална дължина — единайсет стъпки, височина — шест стъпки; положение на главата — изправена; ноздри — разширени; очи — изразителни и свирепи; зъби — нарязани и големи; опашка — хоризонтална, клатеща се, подобна на котешката; крака — големи и космати; нокти — дълги, извити, опасни; уши — незабележими; рога — удължени, разклонени и страшни; окраска — оловнопепелява с червеникави петна; глас — звучен, войнствен и ужасяващ; навици — стадно, месоядно, свирепо и безстрашно…“ Това е! — възкликна Овид, като свърши надутото си, но подробно описание. — Това е то животното, което май ще оспори правото на лъва да се нарича „цар на зверовете“!