— В котловините почвата е по-плодородна — отвърна спокойно старецът, — а ти си минал милиони акри, докато стигнеш до това пусто място, където човек, който обича да обработва земята, може да събере бушели зърно срещу засетите пинти33, и то с не особено тежък труд. Ако си дошъл да търсиш земя, извървял си повече път, отколкото е нужно, или пък ти остава още много.
— Значи, там, при другия океан, може да се избере по-добра земя? — запита скватерът, сочейки по посока на Тихия океан.
— Може. И какво ли не съм видял! — отговори траперът, като подпря приклада на пушката си о земята и се облегна на цевта, сякаш си спомни с тъжно умиление картини от миналото. — Виждал съм водите и на двете морета! На едното съм роден и отрасъл, докато станах момък като ей тоя юначага. От дните на моята младост Америка порасна много — стана по-голяма от целия свят, какъвто си го представях някога. Близо седемдесет години съм живял в Йорк — и като английска колония, и като американски щат. Ти сигурно също си бил в Йорк?
— Не, не съм бил; аз не стъпвам в градовете, ала често съм чувал за мястото, което назова. Доколкото разбирам, то е голямо сечище.
— Голямо, много голямо! Там дори земята е изпосечена с брадви. Такива хълмове, такива ловни места съм видял, лишени от даровете божи без срам и без съвест! Аз стоях, докато ударът на брадвата не заглуши лая на кучетата ми, и тогава тръгнах на запад да търся тишина. Изминах тежък път; да, тежко ми беше да вървя през изсечени гори, седмица след седмица да дишам окадения въздух на димящите сечища! Далеч оттук е тоя край, щатът Порк!
— Доколкото разбирам, той е оттатък стария Кентъки, макар и да не зная точно разстоянието.
— Чайка трябва да пори въздуха хиляда мили, докато види източното море. Ала не е кой знае колко далеч за ловеца, щом има сенчести гори и дивеч в изобилие! Едно време аз за един ловен сезон гонех елени из планините на Делауер и Хъдсън и ловях бобри из плитчините на горните езера. Но тогава имах вярно и бързо око, а в нозете бях лек като елен! Майката на Хектор — той погледна нежно престарялото куче, сгушено в краката му — тогава беше паленце и подушеше ли дивеч, тутакси хукваше подире му. Големи грижи ми създаваше тая гадина!
— Хрътката ти е стара, странниче, и ще й направиш голяма милост, ако я пречукаш.
— Кучето е като господаря си — отвърна траперът, сякаш не чу жестокия съвет на събеседника си, — ще му дойде времето да умре, когато вече не може да помага в лова, не по-рано. Според мен всичко на тоя свят си има ред. Не винаги най-бързоногият елен се спасява от кучетата и не винаги най-голямата ръка държи най-точната пушка. Огледайте се, хора: какво ще кажат янките-дървари, когато си разчистят път от източното до западното море и видят, че ръка, която може да помете всичко с един замах, вече е оголила тук земята, подражавайки на тяхната страст към разрушение. Те ще се върнат по стъпките си като лисица, която иска да избяга от ловец, и тогава лошият мирис на собствените им следи ще покаже колко безумно е било тяхното опустошение. Впрочем такива мисли лесно хрумват на човек, който осемдесет, лета е наблюдавал хорското безумие, ала едва ли ще вразумят по-млади хора, още склонни към човешки страсти! Вие обаче трябва да побързате, ако не искате да изпитате лукавството и омразата на тъмноликите индианци. Те се смятат за законни владетели на тоя край и рядко оставят на белия нещо повече от кожата му, с която той толкова се хвали, ако им се удаде някога да му причинят зло, за което впрочем никога не им липсва желание.
— Старче — запита строго Ишмаел, — към кой народ принадлежиш? По цвят и по език си християнин, а по сърце като че ли си с червенокожите.
— За мен няма голяма разлика между едните и другите. Народът, който обичах най-много, е пръснат като пясък в пресъхнало речно корито под напора на есенните бури; а животът е твърде къс, за да свикне човек на хора с друг начин на живот и други обичаи, както е свикнал с хора, сред които е живял дълги години. Все пак у мен няма никакъв примес от индианска кръв и дълг на воин ме свързва с народа на Щатите, макар че сега, когато разполагат и с армия, и с въоръжени кораби, те не биха имали голяма полза от самотната пушка на един осемдесетгодишен старец.
— Щом не се отказваш от сънародниците си, ще ти задам един въпрос: къде са сиуксите, които отвлякоха добитъка ми?
— Къде е стадото биволи, което вчера сутринта бе подгонено от пантера из тая равнина? Трудно е да се каже…