— Приятелю — прекъсна го доктор Бациус, който досега бе слушал внимателно, но изведнъж реши да се намеси в разговора, — много съм огорчен, че венатор или, другояче казано, ловец, опитен и наблюдателен като теб, повтаря една общоразпространена грешка, дължаща се на невежество. Посоченото от теб животно спада в действителност към вида Bos ferus34 или Bos silvestris35, както сполучливо са го нарекли поетите — вид, съвършено различен от обикновения Bubulus36, макар и сроден нему. Думата „бизон“ тук е по-подходяща и аз настоятелно те моля да я употребяваш в бъдеще, когато ти се случи да споменаваш тоя вид.
— Бизон или бивол, няма голяма разлика. Животното си остава същото, както и да го наричаш, пък и…
— Извинявай, уважаеми венаторе: класификацията е душата на естествознанието, защото всяко животно или растение непременно се характеризира с присъщите му видови особености, които винаги намират отражение в названието му…
— Приятелю — рече траперът малко предизвикателно, — нима опашката на бобъра става по-малко вкусна, ако го наречем норка? И нима можеш да ядеш вълчето месо с апетит, понеже някой буквоядец го е нарекъл еленско?
Тъй като въпросите се поставяха напълно сериозно и с известна разпаленост, между двамата познавачи на природата, единият от които беше чист практик, а другият — страстно привързан към теорията, можеше да избухне горещ спор, ако Ишмаел не бе съумял да го прекъсне, като подхвана тема, която в тоя момент беше по-важна за него.
— За бобровите опашки и за месото на норките можем да си приказваме, когато си почиваме край огнище, стъкнато с кленови клонки — намеси се скватерът без ни най-малко уважение към засегнатите чувства на спорещите. — Сега няма полза от учени думи и изобщо от никакви думи. Я ми кажи, траперю, къде се крият твоите сиукси?
— По-лесно е да се каже какъв цвят имат перата на ястреба, който се рее под оня бял облак! Когато червенокожият нанесе удар, той няма да чака да му платят за стореното зло с олово.
— Ще сметнат ли твоите жалки червенокожи, че им е достатъчно, когато завлекат всичкия добитък?
— Природата на човека е една и съща, каквато и да е кожата му. Забелязвал ли си жаждата ти за богатство да е по-слаба, когато си прибрал добра реколта, отколкото преди това, когато си имал само едно зърно? Ако си забелязвал, значи, не си такъв, какъвто дългият житейски опит ме е научил да считам човека, движен от груби страсти.
— Говори ясно, непознати старче — викна скватерът и тупна силно с приклада на пушката си о земята, защото тежкоподвижният му ум не намираше удоволствие в разговор, воден с такива неясни намеци. — Аз ти зададох един най-обикновен въпрос, и то такъв, на който, зная добре, можеш да отговориш.
— Прав си, прав си. Мога да отговоря, защото много често съм виждал как хора като мен не вярват, че се замисля зло. Когато сиуксите съберат всичкия добитък и се уверят, че не вървиш по следите им, те ще се върнат като гладни вълци да догризат оставената мърша; или може да покажат нрава на големите мечки, които се срещат при водопадите на Дългата река, и няма да се спрат да душат плячката си, а веднага ще замахнат с лапа.
— Значи, си виждал споменатите от теб животни? — възкликна доктор Бациус, който се стараеше да не се намесва отново в разговора, докато имаше сили да сдържа нетърпението си, но сега се приготви да пристъпи към обсъждането на важна тема, като отвори бележника си и го държеше като справочник. — Можеш ли да ми кажеш: срещнатият от теб звяр принадлежеше, ли към вида Ursus horribilis37, с уши — закръглени, чело — сводесто, очи — без забележим допълнителен клепач, зъби — шест резци, един лъжлив и четири напълно развити кътници…
— Продължавай, траперю, ние с теб водим смислен разговор — прекъсна го Ишмаел. — Смяташ ли, че ще видим пак крадците?
— Не, не, не бих ги нарекъл крадци, защото те постъпват според обичая на своя народ или, ако щеш, по закона на прерията.
— Аз съм изминал петстотин мили, за да намеря място, където никой няма да ми опява за закона — каза Ишмаел рязко. — И не бих стоял спокойно пред съдийската скамейка, ако на нея седи червенокож. Слушай, траперю, ако видя още веднъж сиукс да се върти около лагера ми, където и да се намирам, ще почувства пълнежа на старата ми кентъкийка — скватерът потупа многозначително пушката си, — пък ако ще да носи медал със самия Вашингтон38. Когато човек задигне чуждо, аз го наричам крадец.
— И тетоните, и пеоните, и конзите, и десетки други племена смятат тези голи поля за свои владения.
37
Страшна мечка (лат.) — видово обозначение на американската сива мечка или гризли. — Б. пр.
38
Американското правителство назначава вождовете сред западните племена и ги награждава със сребърни медали с образа на различни президенти. Най-много се цени медалът с изображението на Вашингтон. — Б. а.