Хексания закрачи наоколо, стегнатото й здраво тяло беше по-скоро мъжко, дрехите й бяха по-скоро мъжки, както и излъчващата се от нея енергия. Спря отново пред дрешника и след миг извади червената рокля, дадена й от Тормент в нощта на церемонията по обвързването.
— Почисти ли коприната? — попита Ноуан. — И в никакъв случай нямам предвид, че си я изцапала. Но за деликатните тъкани трябва да се полагат грижи, за да бъдат запазени.
— Нямам никаква представа как да го направя.
— Тогава позволи на мен.
— Нищо няма да й стане.
— Моля те. Позволи ми.
Хексания я погледна и произнесе тихо:
— Защо, за бога, би искала да направиш такова нещо?
Истината беше проста, колкото следващите четири думи, и сложна, колкото един цял език.
— Ти си моя дъщеря.
3.
Обратно в центъра на Колдуел, Тор се отърси от студа, болките и изтощението, които го бяха споходили, и се втурна в ново преследване. Мирисът на лесърска кръв беше като кокаин за организма му, изправяше го на крака и му даваше сили да продължава напред.
Другите двама братя приближаваха зад гърба му и на него му беше пределно ясно, че не търсеха врагове, но щеше да им е нужен много късмет, за да успеят да го върнат обратно в имението. Единствено зората можеше да го направи.
А и колкото по-уморен беше, толкова по-голяма вероятност имаше да успее да поспи час или два.
Когато зави зад ъгъла, закова ботуши в земята. Пред него седем лесъри бяха заобиколили двойка бойци, но намиращите се в центъра на кръга не бяха Зи и Фюри, нито Ви и Бъч или Блейлок и Рейдж.
Онова в ръцете на левия от тях беше коса. Огромна и остра коса.
— Кучи син — измърмори Тор.
Мъжът с извитото острие стоеше, като че е бог, оръжието му се намираше в готовност, а на грозното му лице се мъдреше очаквателна усмивка, все едно се канеше да седне пред вкусно ястие. Вампирът до него, когото Тор не беше виждал от векове, нямаше нищо общо с мъжа, когото познаваше от Древната страна.
Изглеждаше, сякаш Троу, син на Троу, се беше забъркал с лоша компания.
Джон и Куин спряха от двете страни на Тор и Куин го погледна.
— Кажи ми, че това не е новият ни съсед.
— Кор.
— С такава мутра ли се е родил, или някой я е разкрасил впоследствие?
— Кой да знае.
— Ако онова там е трябвало да стане нос, значи, има нужда от нова пластична операция.
Тор погледна към Джон.
— Отмени повикването.
— Моля? — изписа Джон на езика на глухонемите.
— Знам, че изпрати съобщение на братята в къщата. Кажи им, че е било погрешка. Незабавно — когато Джон понечи да спори, Тор го спря. — Искаш да предизвикаш истинска война ли? Ти викаш братята, той вика своите копелета и изведнъж сме притиснати до стената без никаква стратегия. Ще се справим с това сами... Сериозен съм, Джон. Имал съм си работата с тези момчета и преди. Но ти не си.
Когато твърдият поглед на Джон срещна неговия, както винаги у Тор остана усещането, че са били заедно в подобни ситуации много по-дълго от последните няколко месеца.
— Трябва да ми се довериш, синко.
Джон изруга беззвучно в отговор, извади телефона си и започна да набира съобщението.
И в този момент Кор забеляза, че има посетители. Въпреки многото лесъри пред него, той започна да се смее.
— Това проклетите черни кинжали ли са? Точно навреме, за да ни спасят. Трябва ли да паднем на колене?
Убийците се обърнаха. Голяма грешка. Кор не изгуби и миг, а замахна с косата и посече двама от тях през кръста. Беше удар, нанесен с непринудена лекота. Двамата паднаха на земята, а останалите се разделиха на две групи, като половината се насочиха към Кор и Троу, а другите взеха на мушка Тор и неговите момчета.
Тор нададе рев и посрещна атаката с голи ръце, хвърли се напред и се вкопчи в първия, озовал се пред него убиец. Хвана го здраво за главата, повали го на колене и стовари юмрук в лицето му. После го завъртя и запрати отпуснатото му тяло срещу един контейнер за боклук.
Докато грохотът отзвучаваше, Тор се зае със следващия в редицата. Би предпочел да вкара в употреба юмруците си малко повече, но нямаше време за губене. В далечния край на пряката още седем новоприети се сипеха от оградата като змии от дърво.
Извади двата си кинжала, закова ботуши в земята и състави офанзивна стратегия за новопристигащите. Боже. Каквото и да се говореше за морала, социалните умения и джентълменските качества на Кор, нямаше спор, че го биваше като боец. Размахваше косата, като че тежеше неколкостотин грама, а способността му да преценява разстоянието беше впечатляваща.