— Откъде, по дяволите, намират всички тези нови попълнения? — попита Куин, докато крачеше на мястото на битката, а ботушите му джапаха в черната кръв.
Джон едва чу казаното от приятеля си, макар слухът му да функционираше отлично. След изчезването на онези копелета стоеше неотлъчно до Тор. Братът, изглежда, бе дошъл на себе си след неочаквания удар в топките, който Кор току-що му сервира, но все още му беше нужно малко време.
Тор обърса черните остриета в бедрата си. Пое дълбоко въздух.
— Единственото логично обяснение е Манхатън. Нужно е многобройно население. С безброй отрепки в покрайнините.
— Кой е главният им лесър, по дяволите?
— Някакъв малък боклук, доколкото чух последно.
— Точно по вкуса на Омега, значи.
— Обаче е умен.
Джон тъкмо се канеше да подхване историята за преобразяването, когато рязко завъртя глава.
— Още лесъри — изръмжа Тор.
Да, но не там беше проблемът.
Жената на Джон също беше на бойното поле.
Съзнанието му мигом се изпразни. Като че някой беше пуснал казанчето с вода. Какво правеше тя навън? Според плана на дежурствата тя трябваше да си е у дома. Когато до носа му достигна прясна воня на лесъри, в гърдите му се прокрадна дълбока вътрешна убеденост: Тя изобщо не биваше да е тук навън.
— Трябва да отида за палтото си — каза Тор. — Стой тук, после ще дойда с теб.
Как ли пък не!
В мига щом Тор се дематериализира по посока на моста, Джон пое напред. Докато ботушите му трополяха по асфалта, чу Куин да крещи нещо, което завърши с:
— ... шибаняк такъв!
Все тая. За разлика от щурите, налудничави и маниашки игрички на Тор, това беше нещо важно.
Джон прекоси пряката, сви по страничната улица, прескочи два реда паркирани коли, стрелна се зад още един завой...
Ето я и нея, неговата шелан, любимата му, неговият живот — стоеше в отбранителна позиция срещу четирима лесъри пред един пустеещ пансион, придружавана от огромен, рус и устат предател.
Рейдж не биваше да я вика при никакви обстоятелства. Джон написа «подкрепление», но нямаше предвид своята Хекс. А по-късно по нареждане на Тор им поръча да си стоят вкъщи. Какво изобщо правеха тук, по дяволите?
— Здрасти! — подвикна бодро Рейдж. Като че ги канеше на парти. — Помислихме си, че тази вечер няма да ни дойде зле да подишаме малко чист въздух в красивия център на Колдуел.
Така. Това беше един от моментите, в които е гадно да си ням.
— Проклет кучи син.
Хекс извърна глава, за да го погледне. и именно тогава се случи. Един от лесърите криеше нож, при това копелето можеше да се похвали с добър замах и точен прицел. Острието полетя във въздуха с превъртане.
Докато не спря. в гърдите на Хекс.
За втори път тази вечер Джон изкрещя беззвучно.
Тялото му се устреми напред, а Хекс се извърна рязко към убиеца с изопнати черти на лицето. Без да губи и миг, тя сграбчи ножа и го изтръгна от собствената си плът. Но колко дълго щяха да изтраят силите й? Това бе попадение право в десетката.
Мили боже! Тя възнамеряваше да се захване с лесъра. Дори ранена, се канеше да го докопа с нокти и зъби. и междувременно да се остави да я убият.
Единствената мисъл, запълваща съзнанието на Джон, беше, че не желае да е като Тор. Не искаше да премине през подобен ад. Не искаше да изгуби своята Хекс тази нощ, утре или в никоя друга вечер. Никога.
Отвори уста и изпусна целия въздух от дробовете си в безмълвен рев. Не си даде сметка, че се дематериализира, но толкова бързо стигна до лесъра, че нямаше друго обяснение. Вкопчи длан в гърлото му, блъсна копелето назад и се строполи отгоре му. Когато онзи се приземи, го удари с глава в лицето, размаза носа му и най-вероятно счупи скулата му.
Нямаше да спре дотук.
Оплиска го черна кръв, той оголи зъби и ги заби във врага, докато го притискаше надолу. Инстинктът за унищожение го правеше толкова съсредоточен и фокусиран, че вероятно щеше да продължи, докато накрая не започнеше да гризе настилката, но рационалната му страна реши да съобщи за съществуването си.
Налагаше се да установи колко сериозно е нараняването на
Хекс.
Извади един кинжал, вдигна високо ръка и прикова поглед в очите на убиеца. Или в онова, което беше останало от тях.
Джон заби острието толкова дълбоко и рязко, че когато плътта и пушекът изчезнаха, му се наложи да използва двете си ръце и цялата сила на тялото си, за да изтегли оръжието от асфалта. Озърна се с надеждата да открие Хекс.
Тя не просто беше на крака. А атакуваше друг лесър... макар че червеното петно на гърдите й се увеличаваше и дясната й ръка висеше отпуснато.