Джон едва не изгуби разсъдъка си.
Скочи на крака, изпречи тялото си между своята шелан и врага и докато я избутваше, пое удар, предназначен за нея — сериозно фрасване с бейзболна бухалка, което го разтресе здраво и той изгуби равновесие за миг.
Точно онзи тип удар, който би я повалил и би поставил етикет «Платено» на ковчега й.
С едно бързо движение той възстанови равновесието си и улови с две ръце бухалката, която се канеше да го превърне в безмозъчен идиот.
Замахна напред и цапардоса лесъра в лицето със собствената му бухалка, с което даде на немъртвия възможност да чуе фанфари в главата си за част от секундата. А после превъзходството бе изцяло негово.
— Какво беше това, по дяволите? — кресна му Хекс, докато той поваляше лесъра на земята.
Не беше добър момент за общуване, като се имаше предвид, че ръцете му бяха вкопчени в гърлото на лесъра. Но пък и нямаше да е от особена полза за двама им тя да разбере какво се върти в главата му.
С едно бързо намушкване Джон прати убиеца обратно при Омега и се изправи. Лявото око, където беше ударен с бухалката, започваше да се подува и чувстваше как лицето му пулсира, а в същото време Хекс продължаваше да кърви.
— Повече никога не прави така — изръмжа му тя.
Искаше да тикне пръст в лицето й, но ако го стореше, нямаше да може да жестикулира.
— Тогава не се бий, когато си рана. рани. ранена!
Боже, дори не можеше да комуникира нормално, пръстите му се плетяха и не оформяха правилно думите.
— Бях си съвсем добре!
— Кървиш.
— Повърхностна рана е.
— Тогава защо не можеш да си вдигнеш ръката?
Двама се приближаваха един към друг, но не излъчваха дружелюбие, челюстите им бяха изскочили напред, а телата им бяха напрегнати от агресия. И когато тя не реагира на последната му реплика, той разбра, че е предположил правилно. Ясно беше, че изпитва болка.
— Сама се грижа за себе си, Джон Матю — тросна му се Хекс. — Няма нужда да надничаш над рамото ми само защото съм жена.
— Бих сторил същото за някой от братята. — Е, само донякъде. — Така че не ми пробутвай тези феминистки глупости.
— Феминистки глупости?
— Ти си тази, която придава значение на пола си, не аз.
Тя присви очи.
— О, така ли? Кой знае защо, никак не си убедителен. И ако си мислиш, че като защитавам позициите си, правя политическо изявление, обвързал си се с погрешната жена.
— Тук не става дума за това, че си жена.
— Разбира се, че за това става дума!
В този момент тя пое дълбоко въздух, сякаш за да му припомни, че ароматът му на обвързан вампир е толкова силен, че заглушава дори вонята на цялата лесърска кръв, разплискана наоколо.
Джон оголи зъби й изписа:
— Става дума за това, че проявяваш глупост и създаваш спънки на бойното поле.
Хекс отвори леко уста, но после вместо да отвърне, просто се взря нагоре към него. Изведнъж сложи здравата си ръка пред гърдите си и се загледа над лявото му рамо, като бавно клатеше глава.
Като че ли съжаляваше не само за случилото се пред миг, а и че изобщо го беше срещнала.
Джон изруга и закрачи наоколо само за да установи, че всички присъстващи в пряката — а това означаваше Тор, Куин, Рейдж, Блейлок, Зейдист и Фюри — наблюдаваха шоуто. И на всичкото отгоре изражението на лицето на всеки един от тях говореше, че са истински, напълно, искрено и извънредно доволни, задето последното му изявление не се беше изплъзнало от устата на някой от тях.
— Ще бъдете ли така добри — изписа Джон и ги изгледа гневно.
Като по команда всички се разпръснаха и отклониха погледи към тъмното небе, към настилката на улицата или към околните тухлени стени. Носещият смрад вятър разпръсна мъжкото им боботене, като че бяха филмови критици, събрали се да обсъдят току-що видяното на екрана.
Не го беше грижа за тяхното мнение.
И в този миг на гняв не го беше грижа и за мнението на
Хекс.
В имението на Братството Ноуан държеше роклята от церемонията на дъщеря си в ръце... а пред нея се беше заковал един от догените и се мъчеше да осуети опита й да стигне до пералното помещение на втория етаж. Първото й създаваше удоволствие; второто — не.
— Не — повтори отново. — Аз ще се погрижа.
— Господарке, моля ви, съвсем проста задача е.
— Тогава няма да е никакъв проблем сама да се справя с роклята.
Лицето на догена посърна.
— Може би. Ще се наложи да се обърна към главния..
— А може би аз ще трябва да му кажа колко отзивчив сте били да ме насочите към пералното помещение. и колко високо оценявам прекрасната ви служба.
Макар качулката й да беше спусната и да закриваше лицето й, догенът успя да схване намеренията й съвсем ясно — тя нямаше да отстъпи. Нито пред него, нито пред някого другиго. Единственото разрешение би било да я метне на рамо и да я отнесе, а това нямаше как да се случи.