— Аз ще...
— Точно се каните да ме заведете дотам, нали?
— А. Да, господарке.
Тя сведе глава.
— Благодаря.
— Може ли да.
— Да ме водите? Да, моля. Благодаря.
Нямаше да носи роклята вместо нея. Нито да я изпере. Или да я простре. Или да я върне обратно на мястото й. Това беше между нея и дъщеря й.
Съкрушен и унил, сякаш е изпратен в изгнание, слугата се обърна и пое напред по дългия коридор покрай чиито стени имаше красиви мраморни статуи на мъже в различни пози. В края му имаше двойка летящи врати, после завиха вляво и минаха през още една двойка врати.
От тази точка нататък всичко се променяше. Пътеката върху паркета вече не беше персийска, а най-обикновена, добре почистена и кремава на цвят. По гладките кремави стени нямаше произведения на изкуството, на прозорците не висяха пищни завеси в наситени цветове с пискюли и ресни, а памучни пердета в същия светъл цвят.
Бяха влезли в частта от къщата, предназначена за прислугата.
Контрастът в имението на баща й някога беше същият — един стандарт за семейството и съвсем друг за обслужващия персонал. Или поне така беше чувала. Тя никога не беше ходила в задната част на къщата, когато все още живееше там.
— Тук би трябвало да намерите — догенът отвори двойка врати — всичко, което търсите.
Помещението беше с размерите на апартамента, с който беше разполагала в имението на баща си, голямо и просторно. Само че нямаше прозорци. Нито огромно легло и подхождащи му ръчно изработени мебели. Нямаше и бродирани килимчета в прасковено, жълто и червено. Нямаше и гардероб, пълен с дрехи, последен вик на модата в Париж, нито чекмеджета, пълни с бижута и украшения за косата.
Сега мястото й беше тук. Особено след като догенът й обясни как работят уредите за пране и сушене, а после подробно описа функциите на дъската за гладене и ютията.
Да, определено частта от къщата, отделена за прислугата, й подхождаше повече като дом, отколкото стаите за гости, и това беше така, откакто. се озова в различна позиция.
Всъщност ако успееше да убеди някого, когото и да е, да я настанят в тази част от имението, би било за предпочитане. Уви, като майка на шелан, обвързана с един от бойците на Братството, я отрупваха с привилегии, каквито не заслужаваше.
Догенът започна да отваря различни шкафове и килери, за да й покаже всевъзможни приспособления и смеси, като уред за изглаждане с пара, препарат за отстраняване на петна, преси...
След като обиколката завърши, тя отиде до стената и се надигна с усилие на здравия си крак, за да окачи закачалката с роклята на една кука.
— Открихте ли някакви петна? — попита догенът, докато тя разстилаше полите.
Ноуан се захвана да прегледа всеки квадратен сантиметър от полата, корсажа и бухналите ръкави.
— Доколкото виждам, е само това — тя се наведе внимателно, за да не натоварва прекалено слабия си крак. — Ето тук, където подгъвът е докосвал пода.
Догенът също се наведе, огледа лекото потъмняване на плата и го опипа с уверени бледи ръце, а смръщването му бе резултат от съсредоточаване, а не от объркване.
— Да, мисля, че е най-добре да се използва ръчно химическо почистване.
Той я отведе в другия край на помещението и й разясни процеса, който като нищо щеше да отнеме часове. Идеално. И преди да му позволи да си тръгне, тя настоя да остане до нея за първите процедури. Тъй като това го накара да се чувства нужен, ползата беше и за двама им.
— Струва ми се, че съм готова да продължа сама — заяви тя най-накрая.
— Много добре, господарке — той се поклони и се усмихна. — Ще сляза и ще се заловя с подготовка за Последното хранене. Ако имате нужда от нещо, моля, обадете ми се.
Според наученото, откакто беше пристигнала, това изискваше телефон.
— Ето — каза той и се доближи до един от плотовете. — Натиснете «звезда» и «едно» и попитайте за мен. Казвам се Грийнли.
— Бяхте много отзивчив.
Тя бързо отклони поглед, защото не желаеше да вижда как й се покланя. И си пое дълбоко въздух едва когато вратата се затвори зад гърба му.
Вече сама, опря ръце отзад на кръста си и отпусна глава за кратко, напрежението в гърдите й я затрудняваше да изпълни белите си дробове.
Когато пристигна тук, очакваше, че ще трябва да води борба. и така и стана, но не каквато си бе представяла.
Не беше отчела колко трудно ще й бъде да живее в аристократично имение. И то в дома на Първото семейство. При Избраниците съществуваха друг ритъм и правила и никой не стоеше под нея. А тук натрапеното й високопоставено положение често я оставяше без въздух.