Когато престана да вижда звезди, вдигна насълзените си очи към Ви. и почувства как тестисите му се съсухрят и се укриват в долната част на стомаха му. Братът беше взел ръчно свитата цигара на Джон и я беше прибавил към своята, като сега дърпаше от двете едновременно.
Страхотно. Сякаш и без това не се чувстваше като слабак.
Ви държеше двете цигари между показалеца и средния си пръст.
— Освен ако не искаш да пробваш още веднъж — когато Джон поклати глава, той му кимна одобрително в отговор. — Правилно решение. Още едно дръпване и ще тичаш към кошчето, при това не за да си изхвърлиш носната кърпичка. Прав ли съм?
Джон се плъзна по стената надолу, докато задните му части не докоснаха линолеума.
— Къде е Тор? Прибра ли се вече?
— Да. Пратих го да яде. Казах му, че не му е позволено да се връща тук, докато не донесе заверена декларация, че е погълнал цяла порция храна плюс десерт. Почти ми се наложи да го замъкна до горе. Той се съгласи заради теб, честно.
— Едва не се остави да бъде убит тази нощ.
— Същото може да се каже за всички ни. Такова е естеството на работата ни.
— Знаеш, че при него е различно.
В отговор получи само изсумтяване.
Докато времето течеше и Ви дърпаше жадно от цигарите, Джон осъзна, че желае да му зададе немислим въпрос.
Изпаднал в колебание заради благоприличието, отчаянието най-накрая го тласна отвъд ръба. Подсвирна тихо към Вишъс, за да го погледне и започна да изписва неуверено с пръсти.
— Как ще умре тя, Ви? — братът се напрегна, а Джон продължи: — Чувал съм, че понякога виждаш тези неща. Ако знам, че ще е от старост, бих понасял по-лесно мисълта за нея на бойното поле.
Ви поклати глава и тъмните му вежди се навъсиха над подобните на диаманти очи, а татуировките на слепоочието му промениха формата си.
— Не бива да формираш живота си на базата на моите видения. Те са просто моменти от някоя случка след време. Може да е след седмица, година или три века. Изниква в главата ми без контекст, не е ясно кога и къде.
В мига щом млъкна, Джон попита:
— Значи, ще умре от насилствена смърт?
— Не съм казал това.
— Какво ще й се случи? Моля те.
Ви отклони поглед и се взря в дългия коридор. И в настъпилата тишина Джон едновременно изпита страх и копнеж да разбере видяното от брата, каквото и да беше то.
— Съжалявам, Джон. Преди време направих грешката да дам на някого подобна информация. За кратко му донесе утеха, наистина му я донесе, но... в крайна сметка се оказа проклятие. Затова съм наясно от личен опит, че това не води до нищо добро за никого — той му хвърли поглед. — Интересно, че не са много онези, които искат да научат. И смятам, че това е добре и така е редно да бъде. Именно по тази причина не мога да зърна собствената си смърт. Или тази на Бъч. Или на Пейн. Прекалено близки са ми. Писано е животът да бъде живян на сляпо. Това помага да не го приемаш за даденост. Виденията ми не са естествени. Не са редни, хлапе.
Джон почувства как главата му силно забуча. Знаеше, че казаното от другия мъж е разумно, но потребността да научи го тормозеше. Един поглед към лицето на Ви обаче му даде да разбере, че ако продължава да настоява, само ще си изгърми куршумите на халос.
Нямаше да получи нищо.
Освен може би юмрук.
И все пак беше ужасно да разполагаш с такава информация, да знаеш, че някъде на света съществува книга, която не бива да четеш. но независимо от това, си умираш да попадне в ръцете ти.
Просто. целият му живот се намираше там вътре с доктор Джейн и Мани. Тя бе всичко, което той самият беше и някога щеше да бъде, а сега лежеше на операционната маса в безсъзнание, за да бъде възстановена, след като врагът я беше наранил.
Той затвори очи и зърна лудостта, изписана върху лицето на Тор, когато нападаше онзи лесър.
Да, сега вече отлично знаеше как се чувства другият мъж. Когато живееш в ада на земята, може да ти се случи да извършиш доста лайняни неща.
6.
В официалната трапезария на горния етаж храната, която ядеше Тор, седнал сред останалите присъстващи, беше само материя без вкус. По същия начин разговорът, воден на масата, се изразяваше просто в звуци без смисъл. Седящите от двете му страни бяха двуизмерни фигури и нищо повече.
Докато седеше с братята, жените им и гостите, всичко случващо се беше далечно и неясно петно. Е, почти всичко.