Отсъствието й отнемаше нещо и от неговия собствен живот и той изпитваше ужасното чувство, че винаги ще е така.
Докато Тор остана с наведена глава, Джон се приближи до него и постави длан върху масивното му рамо, като си припомни, че колкото и тежко да беше за него, за Тор бе хиляди пъти по-зле. И все пак братът бе показал голяма сила, вземайки разумни решения за всевъзможни вещи, от чифт джинси до тенджерите и тиганите, и свърши всичко това, макар сигурно отвътре да кървеше.
Джон винаги бе изпитвал голяма почит към него, но сега тя беше нараснала още повече.
— Вишъс? — долетя женски глас от коридора.
Джон се извърна рязко. Нима Хекс беше тук?
Тор се прокашля и дръпна кадифената торбичка нагоре.
— Благодаря, Ви. задето си се грижил така добре за нея.
— Ви? Имаш ли минутка? — извика Хекс. — Трябва да. О, по дяволите.
Когато тя спря рязко отвън, сякаш доловила настроението в спалнята, Тор се изправи и кимна на Джон с усмивка, в която се долавяше безкрайно великодушие.
— Върви при своята шелан, синко.
Джон се поколеба, но тогава Ви се приближи към брата, прегърна го и му зашепна нещо приглушено.
Решил да ги остави насаме, Джон отиде в дневната. Хекс не беше изненадана да го види.
— Съжалявам, не исках да ви прекъсна.
— Няма нищо — погледът му се премести към калъфа в ръката й. — Какво е това?
Но вече знаеше какво е... За бога, тя се беше сдобила с...
— Тъкмо това трябва да разберем.
Внезапно обзет от паника, той я огледа внимателно, за да открие признаци за наранявания. Нямаше такива. Тя си беше свършила работата и се бе завърнала невредима.
Джон не бе възнамерявал да го стори, но се хвърли към нея и я прегърна силно, като я притисна към себе си. Тя отвърна на прегръдката му, а той усети калъфа на пушката да се притиска в гърба му и беше. дяволски щастлив, че тя е жива. Толкова щастлив.
По дяволите, беше се просълзил.
— ТТТтттттт, Джон, всичко е наред. В безопасност съм, добре съм.
Той потрепери, а тя го притисна към себе си с всичката сила и мощ на тялото си, за да не му позволи да рухне. Обгърна го със същата дълбока любов, която Тор бе изгубил.
Това, че някои имаха късмет, а други не, изглеждаше извънредно жестока лотария.
Когато най-сетне се отдръпна, той избърса лицето си и изписа с жестове:
— Ще дойдеш ли на церемонията по изпращането на Уелси в Небитието?
Отговорът дойде без колебание.
— Непременно.
— Тор каза, че иска двамата да го направим заедно.
— Добре. Това е добре.
В този момент се появиха Вишъс и Тор и едновременно заковаха погледи върху калъфа.
— Ти си невероятна — продума Ви с възхищение.
— Изчакай с ласкателствата, още не съм го отворила — тя подаде калъфа на брата. — Заключване чрез пръстов отпечатък. Нужна ми е твоята помощ.
Ви се усмихна зловещо.
— Не съм от тези, дето няма да се притекат на помощ на дама. Да се залавяме.
Двамата отнесоха калъфа с пушката на кухненския плот, а Джон придърпа Тор настрани. Като кимна към покритата с кадифе урна, изписа с ръце:
— Ще ти трябвам ли още тази вечер?
— Не, синко, остани с жена си. Всъщност на мен ми се налага да изляза за малко — Тор поглади кадифето. — Но първо ще я отнеса в стаята си.
— Да, добре. Страхотно.
Тор го дари със силна и бърза прегръдка и излезе през вратата към тунела.
Откъм кухнята се чу гласът на Хекс:
— Как смяташ да... О, да, така ще стане.
Миризмата на горяща пластмаса накара Джон да се извърне. Ви беше свалил ръкавицата си и бе поставил светещия си показалец върху заключващия механизъм, а нагоре се виеше тъмносив киселинен пушек.
— На моя пръстов отпечатък почти нищо не му се опира — заяви братът.
— Очевидно — промърмори Хекс с ръце, опрени на хълбоците и наведено напред стегнато тяло. — Някога приготвял ли си барбекю с това чудо?
— Само лесърско, но то не става за ядене.
Джон остана на мястото си и ги наблюдаваше от разстояние.
Беше истински поразен от тази жена. Кой би сторил нещо толкова опасно? Да влезе в защитеното скривалище на бандата. Да го претърси за пушката. Да се върне и да се държи, сякаш не е направила много повече от това да поръча кафе в «Старбъкс».
Сякаш усетила погледа му върху себе си, тя се обърна към него.
Джон се откри емоционално, така че да няма никакви бариери, и й показа всичко, което чувстваше.