Сега беше неин ред да остане безмълвна, а тялото й се вцепени сякаш от усилието й да схване какво й казва той.
— Есен, аз съм влюбен в теб, ето защо дойдох тук тази нощ. Не е задължително да бъдем заедно, нито да ми простиш онова, което казах, но държах да го чуеш от мен. Искам да знаеш още, че след като го осъзнах, аз съм в мир със себе си. — той си пое дълбоко дъх. — Искаш ли да знаеш защо Уелси забременя? Не беше, защото аз исках дете. Беше, защото тя съзнаваше, че всяка нощ при излизането ми на бойното поле бих могъл да загина, а както тя каза, искаше да има нещо, заради което да живее. Ако аз си бях отишъл, тя щеше да изгради живот за себе си. Най-странното е, че аз бих искал тя да го направи. Дори и ако в него бъдеше включен друг мъж. Накрая осъзнах: тя не би искала да я жалея вечно. Би искала да продължа напред. И аз го сторих.
Есен отвори уста да каже нещо. Не излезе и звук. Наистина ли го бе чула да казва това.
— Алилуя!
Тя нададе лек вик на тревога, а Тор измъкна единия си кинжал и в този момент в средата на стаята пристъпи Ласитър.
Ангелът изръкопляска два пъти, а после вдигна длани към небето като евангелист.
— Най-после!
— Исусе Христе! — промърмори Тор и прибра оръжието. — Мислех, че си се отказал.
— Можеш да ме наричаш Ласитър. И повярвай, опитах се да си подам оставката, но Създателят не се интересуваше от аргументите ми. Както обикновено.
— Повиках те няколко пъти и ти не дойде.
— Първо, бях ти безумно ядосан. И второ, не исках да ти се пречкам. Знаех, че си замислил нещо голямо — ангелът пристъпи и сложи ръка на рамото на Есен. — Ти добре ли си?
Тя кимна и успя да промълви нещо близко до «Ъхъ».
— Е, значи, всичко е наред, а?
Тор поклати глава.
— Не я насилвай за нищо. Тя е свободна да избере пътя си, както е било винаги.
При тези си думи той се извърна и тръгна към вратата. Преди да я отвори, погледна през рамо и сините му очи срещнаха нейните.
— Церемонията за изпращането на Уелси в Небитието е утре вечер. Много бих се радвал да присъстваш, но ще те разбера, ако не искаш да идваш. Ласитър, ако ще останеш при нея, а се надявам да го направиш, гледай да си полезен и й приготви чаша чай с препечена филийка. Тя обича хляб с квас, препечен от двете страни с бито безсолно масло и малко ягодово сладко отгоре. Пие чай «Ърл Грей» с една лъжичка захар.
— Какво, да не би да ти приличам на иконом?
Тормент остана взрян в нея много дълго, сякаш й даваше възможност да види колко е уверен и непоколебим. Колко здраво и солидно е стъпил на краката си, и това нямаше нищо общо с теглото му, а само с душата му.
Той действително се бе променил.
С последно кимване излезе навън сред снежния пейзаж и се дематериализира.
— Тук някъде да имаш телевизор? — чу тя Ласитър да я пита от кухнята, където отваряше и затваряше шкафове.
— Не е нужно да оставаш — рече тя, все още разтърсена от глава до пети.
— Само ми кажи, че имате телевизор, и ще бъда напълно щастлив.
— Имаме.
— Я виж ти, това бил късметлийският ми ден. Не се бой, аз ще забавлявам и двама ни. Бас ловя, че все по някой канал дават «Маратон на домакините».
— Какво? — попита тя с недоумение.
— Надявам се да е серия от Ню Джърси. Но бих се задоволил и с Атланта. Или с Бевърли Хилс.
Тя отиде да го види, но само можеше да мига срещу цялото това осветление, което той беше включил. О, почакай, то идваше от него самия.
— За какво ми говориш? — попита го, изумена, че можеше да й приказва за телевизионни сериали в такъв момент.
Надвесен над печката, ангелът се усмихна и й намигна.
— Само си помисли... Ако се оставиш да повярваш на Тор и отвориш сърцето си за него, можеш завинаги да се отървеш от мен. Просто трябва да му се отдадеш с ума, тялото и душата си, скъпа, и аз ще офейкам. А на теб няма да ти се налага да знаеш кои са «домакините».
70.
Следващата вечер, веднага щом падна мрак, Асейл, син на Асейл, прекоси стъклената си къща и се отправи към гаража. Когато мина покрай задната врата на сградата, погледна към стъклото, което бе подменено през есента.
Поправката бе извършена перфектно. Дотолкова, че никой не би могъл да предположи за сцените на насилие, разиграли се тук.