Домакинът се откъсна от останалите и се приближи към него със самодоволна усмивка.
— Колко мило, че дойде, Асейл.
— Благодаря, че ме покани.
Елан се намръщи.
— Къде е догенът ми? Трябваше да вземе палтото ти...
— Предпочитам да остана с него. Ще седна ето там — посочи с глава към един ъгъл, който предоставяше най-добра видимост. — Надявам се, че скоро ще започнем.
— Да. След твоето пристигане очакваме само още един гост.
Асейл присви очи и не пропусна да отбележи ситните капчици пот над горната устна на мъжа. Каза си, че Кор е подбрал правилната пешка. После отиде и се отпусна в креслото си.
Остро течение възвести пристигането на последния гост.
Когато Кор влезе в стаята, този път нямаше просто притихване на разговора. Всички аристократи замълчаха и в тълпата настъпи разместване — всички отстъпиха назад.
И после — ето ти изненада! Кор ни най-малко не беше пристигнал сам. По петите му вървеше цялата банда копелета, които се наредиха в полукръг зад водача си.
Отблизо Кор изглеждаше точно такъв, какъвто си беше винаги — грубоват и грозен, от мъжете, чието лице и стойка даваха ясно да се разбере, че репутацията им, че са жестоки и опасни, не е мит, а се основава на реалността. Застанал сред тези слабаци в тяхната атмосфера на лукс и вежливост, той сякаш бе напълно способен да посече всички присъстващи, а мъжете зад гърба му бяха досущ същите, всичките облечени за бой и готови да се впуснат в битка само при едно кимане от страна на главатаря им.
Докато ги оглеждаше, дори Асейл трябваше да признае, че бяха внушителни на вид.
Какъв глупак беше Елан — той и лигльовците от глимерата нямаха ни най-малка представа за кутията на Пандора, която бяха отворили.
С превзето покашляне Елан пристъпи напред, за да се обърне към събралите се като водещ на събранието, макар да изглеждаше като джудже пред войниците не само заради мускулестите им тела, а и заради самото им излъчване.
— Мисля, че не е нужно представяне, нито е нужно да се напомня, че ако някой от вас — в този момент той огледа членовете на съвета — проговори за тази среща, ще последват наказателни мерки, пред които преживените нападения ще бледнеят.
Докато говореше, той набра самоувереност, сякаш мантията на властта, макар да му бе дадена от друг, бе като мастурбация за егото му.
— Реших, че е важно тази нощ всички да се съберем — той започна да крачи, поставил ръце отзад на кръста си и навел глава към блестящите си черни обувки. — През последната година почитаемите членове на съвета идваха от време на време при мен не само за да споделят катастрофалните си загуби, но и да се оплачат от липсата на мерки за обезщетение от страна на настоящия режим.
Веждите на Асейл се вдигнаха при думата «настоящия». Този бунт явно бе напреднал повече, отколкото той си бе представял, щом се подхвърляха подобни фрази.
— Обсъжданията, които се провеждаха в течение на месеци, бяха съпроводени с постоянни жалби и разочарование. В резултат на това и след голяма борба със собствената ми съвест, за пръв път в живота си се озовавам в ситуация да се отчуждя от настоящия водач на расата до степен, че да бъда подтикнат към действие. Тези джентълмени — при това абсурдно определение той направи широк жест към групата бойци — изразиха подобна загриженост, както и готовност да... как да се изразя? Да осъществят промяна. Тъй като знам, че всички сме на едно мнение, реших, че можем да обсъдим следващите си стъпки.
На това място присъстващите контета решиха да плюят на етикета и започнаха един през друг да повтарят със свои думи същото, което Елан вече беше казал.
Очевидно виждаха възможност да докажат пред шайката копелета колко са сериозни, но Асейл се съмняваше, че Кор се трогва от това изобилие на празни приказки. Тези членове на аристокрацията бяха крехки и лесно заменяеми инструменти, всеки от тях имаше ограничен срок на употреба и лесно се повреждаше — Кор нямаше как да не го знае. Без съмнение щеше да работи с тях, докато вече нямаше да му трябват, след което щеше да скърши паянтовите им дървени дръжки и да ги захвърли.
Докато Асейл слушаше, облегнат назад, не изпитваше особена обич или почит към монархията. Ала му беше ясен фактът, че Рот е мъж, който държи на думата си, а това не се отнасяше до нито един от хаховците в глимерата. Цялата група, с изключение на Кор и бойците му, би целувала задника на краля, докато им изтръпнат устните, а през това време щяха да кроят гибелта му. Ами после? Кор щеше да служи единствено на себе си и на никого друг, а останалите щеше да прати по дяволите.