Рот беше заявил, че ще позволи сделките му с хората да продължат безпрепятствено.
Кор, от друга страна, беше от типа, който не би допуснал да се оформят други гнезда на власт. И с всичките пари, натрупани от търговията с наркотици, рано или късно, Асейл щеше да се превърне в негова мишена.
Ако вече не беше станал такава.
— ... докато семейният ми имот стои изоставен в Колдуел...
Когато Асейл стана от креслото си, очите на всички бойци се насочиха към него. Той мина през събралите се, като внимаваше да държи ръцете си на показ, за да не си помисли някой, че ще извади оръжие.
— Съжалявам, че ще ви прекъсна — изрече той, без да го мисли. — Налага ми се да тръгвам.
Елан започна да пелтечи, а Кор спусна заплашително клепачи. Като се обърна към истинския водач в стаята, Асейл заговори ясно и отчетливо:
— Няма да повдигам въпроса за това събрание нито пред присъстващите тук, нито пред някого другиго, както и няма да разкривам направените тук изявления и имената на участниците. Не се занимавам с политика, нито имам планове и амбиции за трона. Аз съм само бизнесмен, стремящ се да просперира в сферата на търговията. Като напускам това събрание, а с това и членството ми в съвета, не възнамерявам нито да подкрепям, нито да осуетявам плановете ви.
Кор се усмихна студено, а в очите му се четеше смъртоносна решителност.
— Ще смятам всеки, напуснал тази стая, за свой враг.
Асейл кимна.
— Така да бъде. Знай, че ще защитавам интересите си, както сметна за необходимо, срещу всякакви посегателства.
— Както желаеш.
Асейл излезе, без да бърза — поне докато не стигна до джипа си. Щом веднъж се озова вътре, бързо заключи вратите, включи двигателя и потегли.
Докато шофираше, беше бдителен, но не и параноичен. Вярваше, че Кор стои зад думите си, че го е маркирал като враг, но си даваше сметка, че мъжът ще бъде премного ангажиран. От една страна, братята, които несъмнено бяха повече от страховити противници, а от друга — членовете на глимерата, които бяха абсолютно неуправляеми, щяха да ангажират предостатъчно вниманието му.
Обаче рано или късно, Кор щеше да се фокусира върху Асейл. За щастие, той вече беше подготвен и щеше да си остане такъв.
А чакането никога не го беше притеснявало.
71.
Тор излезе гол и още мокър от душа, защото на вратата на спалнята му се почука силно и някак приглушено, сякаш се удряше с цяла длан, а не с кокалчетата, а след като от толкова много години беше брат, знаеше, че това можеше да е само един мъж.
— Рейдж? — той се препаса с хавлиена кърпа и отиде да отвори. — Какво има, братко?
Мъжът стоеше в коридора и невероятно красивото му лице беше тържествено, а облеклото му се състоеше от бяла копринена роба, падаща от широките му рамене и вързана на кръста с прост бял шнур. На гърдите му в ножници от бяла кожа бяха препасани черните му кинжали.
— Здравей, братко, аз...
В неловкия момент, който последва, Тор беше този, който разчупи напрежението.
— Приличаш на поръсена с пудра захар поничка, Холивуд.
— Благодаря — братът забоде поглед в килима. — Слушай, донесох ти нещо. От мен и Мери е.
Той отвори дланта си и я протегна. В нея беше масивният златен ролекс, който Мери носеше — Рейдж й го беше дал на церемонията по обвързването им и беше символ на тяхната обич. и на подкрепата им.
Тор взе часовника и почувства топлината, която металът бе съхранил.
— Братко.
— Виж, просто искаме да знаеш, че сме с теб. Добавих обратно халките на каишката, та да стане на китката ти.
Тор го плъзна на ръката си и наистина, прилягаше му идеално.
— Благодаря ти. Ще го върна.
Рейдж протегна ръце и го дари с мечешката прегръдка, с която беше прочут — онази, от която ти изтръпваше гръбнакът и бързаш да напълниш гърди с въздух, за да се увериш, че някое ребро не е пробило белия ти дроб.
— Нямам думи, братко — рече Холивуд.
Тор го потупа по гърба и усети очертанията на татуирания дракон, като че той също му поднасяше съболезнованията си.
— Няма нищо. Разбирам, че е трудно.
Рейдж си тръгна и той тъкмо затвори вратата, когато се разнесе ново почукване.
Отвори я и видя насреща си Фюри и Зи, застанали един до друг. Близнаците бяха облечени със същите роби като тази на Рейдж, а очите им — също като тюркоазносините очи на Холивуд — бяха тъжни, безкрайно тъжни.
— Братко — промълви Фюри, като пристъпи напред и го прегърна. Когато го пусна, Примейлът му подаде нещо дълго и бяло. — За теб е.
Подаде му панделка, дълга метър и половина, на която със златен конец беше красиво избродирана молитва за сила.