Накуцвайки сред печки и плотове и под неодобрителните погледи на догените, тя се запъти към задното стълбище — онова с голите бели стени и простите дървени стълби.
— Принадлежала е на неговата шелан.
Меките кожени подметки на пантофите й изскърцаха, когато се завъртя. Ангелът стоеше на първото стъпало под нея.
— Роклята — обясни той. — Уелесандра я е носила в нощта, когато са се обвързали преди близо двеста години.
— О, тогава може би трябва да я върна на неговата шелан.
— Тя е мъртва.
По гърба й полазиха студени тръпки.
— Мъртва.
— Един лесър я е застрелял в лицето — Ноуан изстена, но белите му очи дори не примигнаха. — Била е бременна.
Ноуан посегна към парапета, а тялото й се олюля.
— Съжалявам — каза ангелът. — Нямам навика да подслаждам гадостите на живота, а ти трябва да си наясно в какво се забъркваш, щом се каниш да му я върнеш. Хекс трябваше да ти каже... Изненадан съм, че не го е направила.
Наистина. Не че бяха прекарали много време заедно, а и имаха достатъчно свои лични теми, около които пристъпваха на пръсти.
— Не знаех — произнесе тя най-накрая. — Кристалните купи за видения в Другата страна. Те никога. — само че тя не беше мислила за Тормент, когато ги бе използвала. Тревожеше се за Хексания и мислите й бяха насочени към нея.
— Трагедиите също като любовта правят хората слепи — отбеляза Ласитър, като че прозрял разкаянието й.
— Няма да му я връщам — тя поклати глава. — Причиних достатъчно нещастия. Да му поднеса. роклята на неговата спътница.
— Ще бъде мил жест. Мисля, че трябва да му я върнеш. Може би това ще помогне.
— За какво? — попита тя смаяно.
— Ще му напомни, че вече я няма.
Ноуан се намръщи.
— Нима той е забравил?
— Ще се изненадаш, драга моя. Веригата от спомени трябва да бъде разкъсана. Затова ми се струва, че трябва да отнесеш роклята и да позволиш той да я получи от теб.
Ноуан се помъчи да си представи ситуацията.
— Колко жестоко. Не, ако толкова много държите да го измъчвате, сторете го сам.
Ангелът повдигна вежда.
— Не става дума за мъчение, а за приемане на реалността. Времето тече и той трябва да продължи напред. Отнеси му роклята.
— Защо толкова се интересувате от делата му?
— Неговата съдба е и моя.
— Как е възможно това?
— Довери ми се, не аз подредих нещата по този начин.
Ангелът впери поглед в нея, сякаш я предизвикваше да открие някаква измама в думите му.
— Простете ми — произнесе дрезгаво тя. — Но вече нараних достатъчно този прекрасен мъж. Не желая да ставам част от нищо, което би му донесло болка.
Ангелът разтри очи, като че имаше главоболие.
— Дявол да го вземе. Не му е нужно да бъде гален с перо. Трябва му един ритник отзад. И ако не го получи по най-бързия начин, лайната, в които е затънал сега, скоро ще му се струват като самия рай.
— Не разбирам нищо от това.
— Адът е място с много нива. И там, накъдето се е запътил, ще се чувства така, сякаш настоящата му агония е просто треска под нокътя.
Ноуан се сви притеснено, а после прочисти гърлото си.
— Изобщо не подбирате изразите си.
— Наистина ли? Не думай.
— Не мога... Не мога да направя това, което искате от мен.
— Напротив, можеш. Налага се.
7.
Когато Тор влетя в билярдната зала, не си направи труда да провери какви бутилки взема. Вече на площадката на втория етаж обаче установи, че в дясната си ръка държи текилата «Херадура» на Куин, а в лявата. ликьор «Драмбуйе».
Добре, може и да беше отчаян, но все още имаше вкусови рецептори, а това беше истинска гадост.
Запъти се обратно надолу към дневната в края на коридора и замени втората бутилка с хубав старомоден ром. Може би щеше да се престори, че текилата е кока-кола, и щеше да ги смеси.
Вече в стаята си, хлопна вратата, отвори бутилката «Бакарди» и засмука жадно. Пауза, колкото да преглътне и да си поеме въздух. Повторение. И още едно повторение. и после още едно сериозно. Огнената струя, свързваща устата със стомаха му, беше доста мощна, като че беше поел в себе си удар от мълния, и той продължи в същия ритъм, поемайки въздух, когато се налагаше, сякаш плуваше в басейн.
След около десет минути половината бутилка беше отишла, а той продължаваше да стърчи насред стаята. Което вероятно беше твърде глупаво.