Дори в голямата си тъга нямаше как да не се чувства благословен. Толкова много приятели бяха с него, дори Ривендж, който вече бе част от кръга им.
Ала Есен не беше сред тях, или поне той не я виждаше.
Вече слязъл долу, застана пред урната с ръце, скръстени пред себе си, и сведена глава. Джон се присъедини към него и зае същата поза, макар че беше много блед и сякаш не можеше да укроти ръцете си.
Тор го докосна по рамото.
— Спокойно, синко. Двамата ще намерим сили да минем през това.
И мигом треперенето престана, а младежът кимна, донякъде намерил покой.
В следващите мигове в съзнанието на Тор се мярна мисълта колко удивително е толкова голямо множество да бъде тъй тихо.
Чуваше се единствено пукането на дървата в камините от двете страни на фоайето.
Вляво Фюри прочисти гърло и се наведе над масичка, застлана с бяла коприна. С грациозно движение на ръцете вдигна покривалото и отдолу се показа грамадна сребърна купа, пълна със сол, сребърна кана с вода и древна книга.
Той взе книгата, разтвори я и се обърна към всички им на Древния език.
— В тази нощ отбелязваме кончината на Уелесандра, шелан на Тормент, син на Харм от Братството на черния кинжал; кръвна дъщеря на Реликс; майка осиновителка на воина Терър, син на Дариъс. В тази нощ отбелязваме и кончината на неродения Тормент, син на Тормент, син на Харм от Братството на черните кинжали; кръвен син на обичаната покойна Уелесандра, брат на воина Терър, син на Дариъс.
Фюри обърна страницата и плътният пергамент тихо прошумоля.
— Според традицията, с надежда, че това ще бъде в угода на Майката на расата и ще донесе утеха на опечаленото семейство, призовавам всички присъстващи тук да се помолят с мен за благополучното отправяне на починалите в Небитието...
Докато Фюри изричаше словата, останалите ги повтаряха след него и мъжките и женските гласове се смесваха, смисълът се губеше за Тор и той чуваше единствено звученето на слетия тържествен хор.
Погледна към Джон. Той мигаше постоянно, но успяваше да сдържи сълзите си, държеше се като достоен мъж.
Тор сведе очи към урната и даде воля на съзнанието си да превърти картините с различни образи от съвместния им живот. Възпоминанията му приключиха с последното, което бе сторил за нея, преди да бъде убита — сложи вериги на гумите на джипа й. За да се движи по-лесно през снега.
Ето че сега и той започна да мига.
От този миг нататък церемонията премина като в мъгла, повтаряше думите, когато го подканяха, а през останалото време стоеше мълчалив. Установи, че е доволен, задето го бе отлагал толкова дълго. Едва ли би могъл да мине през това в някой друг момент.
И тогава погледна към Ласитър. Ангелът светеше от глава до пети, а златните му пиърсинги улавяха околната светлина и я усилваха десетократно. По някаква причина изглеждаше нещастен — веждите му бяха сключени, сякаш пресмяташе нещо наум и получаваше сбор, който не му се нравеше.
— Сега приканвам Братството да поднесе съболезнования на опечалените, като започнем с Негово Величество Рот, син на Рот.
Тор реши, че само така му се струва, и отново погледна към братята. Фюри отстъпи назад от масичката и Рот бе отведен дискретно до нея от Ви, така че да застане над купата със сол. Като вдигна ръкава на робата си, кралят извади от ножницата един от черните си кинжали и прекара острието по кожата над лакътя си. Бликна алена кръв и той протегна ръка и я остави да капе в солта.
Всеки от братята стори същото с очи, приковани в очите на Тор, докато изразяваха без думи съчувствието си към скръбта му от загубата.
Фюри беше последен и Зи държеше книгата, докато той изпълняваше ритуала. След това Примейлът взе каната, изрече свещените слова и изля част от водата върху оцветената в червено сол, която порозовя.
— Сега ще помоля Тормент, хелрен на Уелесандра, да свали робата си.
Тор внимателно извади пергамента с отпечатъка на Нала, преди да развърже панделката от Избраниците, и постави и двете върху робата, след като я съблече.
— Ще помоля Тормент, хелрен на Уелесандра, да коленичи пред нея за последен път.
Тор изпълни инструкциите и падна на колене пред урната. С периферното си зрение видя Фюри да се приближава към мраморната камина отдясно. От пламъците братът извади древно желязо за дамгосване, донесено много отдавна от Древната страна, изработено от неизвестни ръце далеч преди расата да придобие колективна памет.
Накрайникът му беше дълъг около петнайсет сантиметра и поне два и половина сантиметра широк и редицата от символи на Древния език беше толкова нажежена, че светеше в жълто, а не в червено.