Тор сведе глава и целуна Есен страстно и продължително. И докато го правеше, си обеща да почита Ласитър, себе си и своята жена толкова силно, колкото може през всичките години, които му оставаха на земята.
— Обичам те — каза. — И също като Ласитър ще дам всичко, с което разполагам, за нас двамата.
Есен кимна и го целуна в отговор, а той по-скоро почувства, отколкото чу как тя промълвява:
— И аз те обичам.
Притисна я към гърдите си и затвори очи. Тялото му трепереше по толкова много причини, че бе невъзможно да бъдат описани. Но беше наясно с дълга си и го приемаше напълно.
Животът беше твърде кратък, без значение колко дни са ти отредени. И хората са ценни сами по себе си, независимо до колко от тях ще се докоснеш в живота си. А любовта... Любовта е нещо, за което си струваше да умреш.
И също така си струваше да живееш заради нея.
75.
Докато зората приближаваше и луната слизаше все по-ниско на небето, Кор напусна центъра на Колдуел. След онази нелепа среща с глимерата той и бандата му се събраха на покрива на техния небостъргач, но той не беше в състояние да умува стратегии или да обсъжда аристократите.
След като нареди на войниците си да се върнат в новия им дом, той изчезна сам в студената нощ с ясното съзнание къде трябваше да отиде.
На ливадата, на онази окъпана от лунна светлина ливада с голямото дърво.
Когато прие форма, видя я не покрита със сняг, а обагрена в живите цветове на есента, клоните на дъба не бяха оголени, а отрупани с червени и златисти листа.
Закрачи през снега, изкачи възвишението и спря на мястото, където за първи път зърна Избраницата. и пое от кръвта й.
Спомняше си всеки детайл от лицето, аромата, косата й. Начинът, по който се движеше, звука на гласа й. Изящната конструкция на тялото й и плашещата уязвимост на гладката й кожа.
Копнееше за нея, леденото му сърце редеше молби за нещо, което никога не би могъл да има.
Затвори очи, сложи ръце на кръста си и сведе глава. Братството ги бе открило във фермерската къща. Калъфът, в който Сайфън държеше оръжията си за екзекуция, беше изчезнал. Който и да го беше взел, бе дошъл предишната нощ. А това предопредели решението им по залез да съберат малкото си вещи и да се насочат към нова база.
Знаеше, че причината за това беше Избраницата. Не можеше да се сети за друг начин, по който бърлогата им да е била локализирана. И още нещо беше ясно — Братството щеше да използва пушката, за да докаже, че куршумът, изпратен към Рот преди месеци, е бил изстрелян от оръжие, принадлежащо на бандата му.
Колко предвидливо от тяхна страна.
Нямаше спор, че Рот бе идеалният крал. Внимаваше да не подходи прибързано или неразумно, а в същото време способен да използва всяко налично оръжие.
Не че Кор винеше Избраницата. Ни най-малко. Налагаше се обаче да установи дали е в безопасност. Просто трябваше да се убеди, че макар да я притежаваше, врагът му не се отнасяше несправедливо към нея.
О, как ужасно се свиваше сърцето му при мисълта, че може да е била наранена по някакъв начин.
Докато обмисляше възможностите си, от север задуха студен вятър и го преряза чак до костите. Вятърът обаче беше закъснял. Сърцето му вече беше пронизано.
Тази жена го нарани така, както никоя война не би могла, и раните му никога нямаше да заздравеят.
Добре, че не допусна емоциите му да проличат. Беше най-добре никой да не научава, че след всички тези години ахилесовата му пета най-накрая го откри.
А сега... той трябваше да намери нея.
Дори само за да успокои съвестта си, като че изобщо имаше такава, се налагаше да я види още веднъж.
76.
Куин не разбираше изобщо какво се случва. Всички се щураха напред-назад из фоайето, нещата се влошаваха все повече. докато накрая Есен не се завърна.
Ако изобщо имаше подходящо време да се впусне в ругатни, то определено тази нощ беше идеална.
Но поне всичко свърши добре, всичко се оправи и церемонията завърши с Есен, застанала редом с Тор, а Джон беше белязан два пъти, веднъж заради Уелси и веднъж заради изгубеното братче, което така и не беше зърнал. След като върху раните беше посипана сол, всички се качиха на най-високата точка в къщата, където отвориха урната на Уелси и прахът й бе понесен плавно към небесата от порив на необичаен за сезона източен вятър.
Сега всички се бяха запътили към трапезарията, за да се нахранят и заредят с енергия, след което без съмнение щяха да се оттеглят в стаите си веднага щом се удадеше случай да се извинят любезно.