Когато тя свърши за втори път, изпита необходимост да откъсне уста от плътта му и да извика името му. И докато той пулсираше дълбоко в нея, тя напълно спря да се движи и се наслади на усещането, създавано от притискането и оттласкването, нещо толкова познато и същевременно толкова ново.
Боже... Само какво беше изражението на лицето му... Стискаше здраво очи, зъбите му бяха оголени, а мускулите на шията напрегнати. От пробожданията, оставени от нея, се стичаха фини червени струйки, тъй като още не ги беше облизала, за да ги затвори.
Когато най-накрая клепачите му се повдигнаха, тя впери поглед в замъглените му от блаженство сини очи. Любовта му към нея не беше само емоционална; присъстваше безспорен физически елемент. Именно така се получаваше при обвързаните мъже.
Може би не беше успял да се въздържи в онази пряка, помисли си. Може би се беше обадил звярът в цивилизованата му обвивка, животинската страна на вампирите, която ги различаваше от онези блудкави създания хората.
Тя сведе глава и облиза шията му, с което затвори раните, нанесени от зъбите й, и се наслади на вкуса, изпълващ устата и гърлото й. Вече успяваше да долови надигащата се у нея сила, а това представляваше само началото. Когато тялото й усвоеше всичко получено, тя щеше да се почувства още по-силна
— Обичам те — промълви.
След тези свои думи тя го дръпна от възглавницата, така че се озова в скута му, а членът му потъна още по-дълбоко в нея. Обгърна тила му с дланта на свободната си ръка, придърпа главата му към вената си и го задържа там.
Той нямаше нужда от повече насърчение и болката, която последва, беше приятно жегване, което я отнесе обратно във висините на насладата.
Джон я обгърна силно с ръце и онова, което тя зърна с крайчеца на окото си, я накара да се намръщи. Огромните му масивни крайници, въпреки че тя не беше никак дребна, можеха да повдигат повече от нея, да ударят по-силно, да замахват по-бързо. Имаха по-големи размери от бедрата й и по-голяма обиколка дори от талията й.
В крайна сметка телата им все пак не бяха създадени еднакви. Той винаги щеше да разполага с повече мощ от нея.
Това безспорно бе самата истина. Но тежестта, която някой можеше да вдигне от лежанка, не беше определящ фактор, когато въпросът опреше до съревнование на бойното поле; и не беше единственият начин да бъде преценяван един боец. Тя беше точно толкова точна с огнестрелното оръжие, също толкова умела с кинжала и наравно яростна и упорита, когато се озовеше лице в лице с жертвата.
Просто трябваше да намери начин да го накара да осъзнае тази истина.
Биологията беше едно. Но дори мъжете имаха мозък.
* * *
Когато най-накрая приключиха със секса, Джон легна до своята шелан, напълно заситен и сънлив. Вероятно не беше лоша идея да отиде за някаква храна, но нямаше нито сили, нито желание за това.
Не искаше да я оставя. В този момент. След десет минути. Утре, следващата седмица или следващия месец...
Тя се сгуши до него, а той взе едно одеяло от помощната маса и го разстла върху двама им, въпреки че топлината, излъчвана от телата им, беше достатъчна да ги държи стоплени.
Той усети съвсем точно кога тя се унесе в сън — дишането й стана ритмично, а кракът й потръпваше от време на време.
Почуди се дали в съня си не го сритваше по задника.
Той имаше какво да поработи върху себе си; нямаше спор по този въпрос.
И нямаше с кого да поговори на темата. Беше невъзможно да иска от Тор нещо повече от съвета, получен в движение тази нощ. А връзките на всички други бяха идеални. Около масата за хранене зърваше единствено щастливи и усмихнати двойки. Определено не аудиторията, от която се нуждаеше.
Можеше да си представи отговорите им: Проблеми ли имате?
Наистина ли? Странно. Може би няма да е зле да се обадиш в някое от онези предавания за взаимопомощ по радиото.
Единствената разлика щеше да е дали това ще излезе от устата на някой с козя брадичка, с тъмни очила, с палто от визон или с близалка в зурлата.
Все пак бяха намерили миг на покой. И двамата с Хекс можеха да започнат да градят отношенията си на базата на това.
Трябваше да го сторят.
Нямаше нищо против да се бия. Точно преди да се обвържем, каза, че си напълно съгласен.
И наистина, така беше. Но това важеше за времето, преди да види как я наръгват под самия му нос.
Работата беше там... болеше го да си признае... но последното, в което желаеше да се превърне, беше братът, от когото се възхищаваше най-много. Сега, когато Хекс му принадлежеше истински, идеята да я изгуби и да се озове в позицията на Тор за него представляваше най-големият ужас.