Выбрать главу

С най-дълбоко уважение: Кор»

Когато Рив приключи, сгъна хартията и я прибра. Никой не каза нищо.

— Такава беше и моята реакция — отбеляза той сухо.

Това сякаш отпуши шлюз и всички заговориха едновременно, сипейки ругатни.

Рот сви ръката си в юмрук и я стовари върху бюрото, лампата върху него подскочи и Джордж се скри под трона на господаря си. Когато най-накрая редът бе възстановен, той беше като едва удържан с юздите жребец; като кратка почивка, по-скоро пауза в тъпченето и изправянето на задни крака, отколкото истински покой.

— Разбрах, че мръсникът е бил навън снощи — заговори Рот.

— Да, срещнахме се с Кор — отговори Тормент.

— Значи, това писмо не е фалшиво.

— Не, но е написано от друг. Той е неграмотен.

— Аз ще го науча да чете — намеси се Ви. — Като натъпча библиотеката на Конгреса в задника му.

Тъй като одобрителното сумтене на присъстващите заплашваше да прерасне в нов изблик на ярост, Рот отново блъсна по бюрото си.

— Какво знаем за групата му?

Тор вдигна рамене.

— Ако приемем, че е обкръжен от същите мъже като навремето, значи, общо са петима. Трима братовчеди. Онази порнозвезда Зайфър...

При тези му думи Рейдж демонстративно се покашля. Очевидно, макар вече да беше щастливо обвързан, смяташе, че расата притежава една-единствена и неповторима секс легенда, и това е той.

— В онази уличка с него беше и Троу — добави Тор. — Вижте, няма да ви лъжа. Ясно е, че Кор се кани да предприеме ход срещу.

Когато не завърши изречението, Рот кимна.

— Мен.

— Което означава нас.

— Нас.

— Нас.

Множество гласове повториха същата дума, тази единствена сричка зазвуча от всеки ъгъл на помещението, от всеки стол, откъм всяка стена, пред която беше застанал някой. И работата беше там, че за разлика от баща си, Рот първо се беше издигнал като боец и брат, така че оформените връзки не бяха възникнали изкуствено или по задължение, а поради факта, че той се бе сражавал редом с тях и лично ги беше спасявал в един или друг момент от живота им.

Кралят се усмихна леко.

— Оценявам подкрепата.

— Той трябва да умре — когато всички погледнаха към Ривендж, той повдигна рамене. — Просто и ясно е. Да не губим време с протоколи и срещи, а направо да го погваме.

— Не мислиш ли, че това е малко кръвожадно, гълтачо на грехове? — изръмжа Рот.

— Като един крал към друг, да знаеш, че в момента ти показвам среден пръст — и той го стори с усмивка на лице. — Симпатите са известни със своята ефикасност на действията.

— Да, ясни са ми мотивите ти. За съжаление обаче, по закон трябва да ме нападнеш, за да мога да те закопая.

— Именно натам вървят нещата.

— Съгласен съм, но ръцете ни са вързани. Да наредя убийството на някой, минаващ за невинен, няма да ни направи услуга в очите на глимерата.

— Защо трябва да имаш нещо общо със смъртта му?

— Ако този мръсник е невинен, аз съм Великденското зайче — обади се Рейдж.

— О, добре — подхвърли друг. — Вече ще те наричам Зайчо Холивуд.

— Късоопашатко — предложи друг.

— Може да те пъхнем в шоколадова обвивка «Кедбъри» и да изкараме малко пари.

— Хей! — ревна Рейдж. — Въпросът е, че той не е невинен и аз не съм Великденския заек.

— Къде ти е кошничката?

— Може ли да си поиграя с яйцата ти?

— Ще млъкнете ли? Сериозно!

Продължиха да си подхвърлят разнообразни коментари на тема пухкави опашки, подобно на замеряне с бонбонки по време на хранене, и на Рот му се наложи да блъсне по бюрото още няколко пъти. Причината за шегите беше очевидна. Нивото на стрес беше прекалено високо и ако не изпуснеха малко парата, нещата бързо щяха да загрубеят. Това не означаваше, че Братството не взема ситуацията присърце. Със сигурност всички се чувстваха като Куин — все едно ги бяха ударили в корема.

Рот представляваше материята на живота, основата на всичко, дишащата структура на расата. След бруталните нападения на Обществото на лесърите оцелелите от аристокрацията напуснаха Колдуел, за да се укрият в защитените си домове извън града. Последното, от което се нуждаеха вампирите, беше допълнително разединение, особено изразяващо се в насилствено сваляне от трона на законния владетел.

И Рив беше прав, натам вървяха нещата. Дявол да го вземе, дори Куин го виждаше. Първа стъпка: постарай се да породиш съмнения в главите на членовете на глимерата по отношение способностите на Братството да защити расата. Втора стъпка: запълни «вакантните места» на бойното поле с войниците на Кор. Трета стъпка: намери си съюзници в Съвета, тласни ги към недоволство и разбий вярата им в краля. Четвърта стъпка: детронирай Рот и потуши бурята. Пета стъпка: яви се като новия вожд.