Когато редът в кабинета най-накрая беше възстановен, видът на Рот беше видимо заплашителен.
— Следващият устатник, който ме накара да блъскам по бюрото, ще бъде изхвърлен — след тази заплаха той се наведе, вдигна уплашения четирийсеткилограмов ретривър и го настани в скута си. — Притеснявате кучето ми, а това ме вбесява.
Животното намести голямата си глава в свивката на лакътя на краля, а Рот започна да гали копринената му светла козина. Противоречието беше пълно: страховитият и свиреп на вид вампир да утешава това красиво и кротко куче, но двамата имаха забележителна връзка помежду си, изтъкана на базата на взаимна любов и доверие.
— Сега, ако сте склонни да се държите разумно — продължи кралят, — ще ви кажа какво ще предприемем. Рив ще спечели време, доколкото му е възможно.
— Продължавам да мисля, че трябва да забием нож в лявото му око — промърмори Рив, — но алтернативата е да го държим на разстояние. Иска да се среща и да бъде посрещан и като лийдайър на Съвета бих могъл да му попреча до известна степен. Не ни е нужно да пълни с щуротии главите на глимерата.
— Междувременно — обяви Рот — ще отида и лично ще се видя с главите на семействата на тяхна собствена територия.
Това беше посрещнато с истинска експлозия въпреки предупреждението на краля. Всички скочиха от местата си и вдигнаха ръцете, с които обикновено държаха кинжалите.
Лоша идея, помисли си Куин, който беше напълно съгласен с останалите.
Рот остана безучастен за известно време, сякаш беше очаквал подобна реакция. После отново пое контрола над събранието.
— Не бих могъл да очаквам подкрепа, ако не я спечеля, а с някои от тях не съм се срещал лично от десетилетия, ако не и от векове. Баща ми се срещаше с поданиците си всеки месец и дори всяка седмица, с цел да бъдат разрешавани споровете.
— Ти си кралят — отсече някой. — Няма нужда да се занимаваш с такива неща.
— Нали видяхте писмото? Такъв е новият ред в света. Ако не реагирам активно, сам подривам позициите си. Чуйте ме, братя мои, когато сте на бойното поле, на път да се озовете лице в лице с врага, интересувате ли се от околната обстановка? Ще губите ли време да мислите за разположението на улиците, сградите и колите, дали е студено, или топло, дали вали, или е сухо? Не. Тогава защо аз трябва да се залъгвам, че традициите са нещо, зад което мога да се скрия в престрелка? Някога по времето на баща ми. те представляваха истинска бронежилетка. А сега? Сега са като лист от вестник. Това трябва да ви е ясно.
Настъпи продължително мълчание, а после всички насочиха погледи към Тор. Като че ли бяха свикнали да се обръщат към него, когато нещата станеха твърде заплетени.
— Той е прав — заяви братът навъсено, а после заговори на Рот. — Но трябва да ти е ясно, че няма да предприемеш такова нещо сам. Ще се наложи да вземаш по двама или трима от нас със себе си. И срещите трябва да са разхвърляни в период от няколко месеца. Сбуташ ли ги прекалено начесто, ще изглеждаш отчаян, но по-важното е, че не искам да им даваме възможност да организират удар срещу теб. Местата трябва да са предварително проучени от нас и. — той направи кратка пауза и се озърна. — Трябва да си наясно, че няма да се поколебаем да дръпнем спусъка. Ако животът ти е в опасност, ще стреляме на месо във всеки, без значение дали е жена, мъж, доген или самият глава на семейството. Няма да искаме разрешение и направо ще убиваме. Ако си съгласен с тези правила, ще те оставим да го направиш.
Никой друг не би могъл да поставя условия по този начин на Рот и после да си тръгне на два крака — кралят даваше нарежданията на Братството, а не обратното. Но така стояха нещата в новия свят, както Рот сам каза.
Мъжът, който беше в центъра на дискусията, проскърца леко със зъби, а после изръмжа:
— Съгласен съм.
Във въздуха се разнесе колективна въздишка на облекчение, а Куин установи, че се е загледал в Блей. Той сякаш направо го засмукваше. Именно по тази причина го избягваше като чума. Само един поглед и у него се пробуждаха какви ли не реакции, докато стаята не започнеше да се върти.
Без никаква причина Блей насочи поглед към него.
Като че беше жегнат от ток и му се наложи да прикрие обзелия го пристъп с кашляне, докато извръщаше поглед.
Няма що, страшно небрежно го изпълни. Да. Наистина фантастично.
— А успоредно с това — говореше Рот — искам да науча къде са отседнали тези войници.