— Аз мога да се погрижа за това — обади се Хекс. — Особено ако се захвана през деня.
Всички глави се обърнаха в нейна посока. До нея Джон се напрегна от глава до пети, а Куин изруга под нос.
Май предстоеше изясняване на отношенията... но те двамата не бяха ли минали току-що през това?
Боже, понякога наистина се радваше, че не допускаше да бъде въвлечен във връзка.
Не отново, помисли си Джон. За бога, та те едва си бяха проговорили и сега това. Ако си беше мислил, че да се бие редом с Хекс, е трудна задача, идеята тя да се опита да се промъкне сред бандата копелета на тяхна собствена територия наистина го тласкаше към ръба.
Облегна глава на стената и осъзна, че всички го гледат, включително и кучето. Да, дори кафявите очи на Джордж бяха устремени към него.
— Занасяте ли се с мен? — процеди Хекс. — Занасяте ли се с мен, по дяволите?
Дори след като заговори, никой не погледна към нея. Цялото им внимание беше насочено към Джон. Очевидно, тъй като беше неин хелрен, те чакаха от него да одобри — или да отхвърли — предложението.
А Джон като че не можеше да помръдне, все едно бе затънал в ледено тресавище, раздвоен между това, което тя искаше, и това, от което той най-много се страхуваше.
Рот прочисти гърло.
— Ами това е много любезно предложение.
— Любезно предложение? — тросна се тя. — Все едно те каня на вечеря ли?
Кажи нещо, нареди Джон сам на себе си. Вдигни ръце и й кажи. Какво? Че е съгласен да се втурне да издирва шестима мъже без какъвто и да било морал? След стореното й от Леш? Ами ако я заловят и.
О, боже, наистина щеше да полудее. Да, тя беше корава, силна и способна. Но беше също така смъртна като всеки друг. А без Хекс той не искаше изобщо да е на тази планета. Ривендж хвана бастуна си и се изправи.
— Нека си поговорим двамата с теб.
— Моля? — захапа го тя. — Да си поговорим? Нима аз съм тази, която се нуждае от наставления? Без да се обиждаш, но я си го начукай, Рив. Имате нужда да сторя каквото е по силите ми, за да ви помогна.
Всички останали мъже в стаята забиха погледи в ботушите или обувките си, а кралят на симпатите поклати глава.
— Сега нещата стоят различно.
— По какъв начин?
— Хайде, Хекс.
— Полудяхте ли? Нима съм се превърнала в затворник само защото името ми е на гърба му?
— Хекс...
— О, не, майната му на разумния ти тон! — тя изгледа гневно останалите мъже, а после насочи вниманието си към Бет и Пейн. — Не знам как вие двете търпите това. Наистина не знам.
Джон се мъчеше да реши какво да каже, че да предотврати сблъсъка, но щеше да бъде просто загуба на време. Двата влака вече се бяха сблъскали челно и навред имаше огънат метал и димящи части от локомотивите.
Особено след като Хекс се запъти към вратата, сякаш беше готова да я раздроби на парчета, за да докаже правотата си.
Когато той я последва, тя го стрелна с остър поглед.
— Ако си тръгнал по петите ми по каквато и да било друга причина, освен да ме оставиш да издиря Кор, налага се да спреш незабавно. Защото място ти е сред тази група старомодни женомразци. А не редом с мен.
Той вдига ръце и изписа:
— Не е погрешно да бъдеш държана в безопасност.
— Не става дума за безопасност, а за контролиране.
— Глупости! Беше ранена преди по-малко от двайсет и четири часа.
— Чудесно. Имам идея. Искам ти да бъдеш в безопасност, така че какво ще кажеш да спреш да се биеш? — тя хвърли поглед през рамо към Рот. — Ще ме подкрепиш ли, господарю? Ами останалите глупаци? Да облечем Джон в пола и чорапогащи, какво ще кажете? Хайде, дайте ми едно рамо. Не искате ли? Не ви ли се струва, че би било «честно»?
Джон кипна и просто. Не възнамеряваше да направи онова, което направи. То просто се случи.
Тропна с ботуш, с което създаде ужасяващ шум и посочи. право към Тор.
Неловка. Противна. Тишина.
Не само бяха развели мръсното си бельо пред всички, но той успя да разстеле вонящите им чорапи и мръсните тениски и върху главата на Тор.
Какъв беше отговорът ли? Братът само скръсти ръце пред гърдите си и кимна веднъж.
Хекс поклати глава.
— Трябва да се махна от тук. Трябва да проясня разсъдъка си. Джон, ако си знаеш интереса, недей да ме следваш.
И просто така тя си тръгна.
След случилото се Джон разтърка лицето си, като използва такъв натиск, че сякаш префасонираше чертите си.
— Защо всички не поемат по задачите си за нощес? — заговори меко Рот. — Искам да говоря с Джон. Тор, ти остани.
Нямаше нужда да моли втори път. Братята и останалите напуснаха кабинета, като че някой се канеше да открадне колите им от двора.