Последната й спирка беше в далечния край на коридора вляво, където се намираше басейнът. Колелата на количката издаваха тих свистящ звук при движението си, а краката й се тътреха неравномерно. Това, че се бе хванала за дръжката на количката, й даваше допълнителна опора и й позволяваше да върви по-бързо.
Когато чу откъм басейна да се носи музика, тя забави крачка. После спря.
Звучащата мелодия я обърка, защото всички членове на Братството и техните жени бяха излезли. Освен ако някой не бе забравил музиката пусната след престоя си в басейна.
Тя влезе в преддверието, облицовано с мозайка, изобразяваща фигурите на атлетични мъже, и я посрещна плътна преграда от топлина и влага, като че върху нея се спусна дебела кадифена завеса. Въздухът беше изпълнен със странен аромат на химикали и тя се почуди какво ли добавяха към водата. В Другата страна всичко оставаше чисто и свежо за постоянно, но знаеше, че тук не е така.
Остави контейнера в преддверието и се насочи към голямото, пусто помещение. Протегна се и докосна топлите плочки, покриващи стените, плъзна пръсти по синьото небе и ширналите се зелени полета, но пропусна телата на мъжете, носещи препаски, с техните лъкове и рапири.
Обожаваше водата. Нейната ефирна лекота, облекчението, което даваше на болния й крак, усещането за краткотрайна свобода.
— О... Боже. — ахна тя, щом зави зад ъгъла.
Басейнът имаше четири пъти по-големи размери от най-голямата баня в Другата страна и водата беше с искрящо син цвят — вероятно заради плочките, покриващи вътрешността му. По цялата му дължина имаше черни линии, които очертаваха коридорите, а по периферията му бяха изписани цифри, очевидно обозначаващи дълбочината. Таванът имаше формата на купол и също беше облицован с мозайка, а покрай стените бяха наредени пейки, осигуряващи места за сядане. Музиката тук беше по-силна заради ехото, но не прекалено, и нежната мелодия приятно отекваше.
Тъй като беше сама, не можа да се въздържи да не пробва температурата на водата с голото си стъпало.
Изкушаваща. Така изкушаваща.
Но вместо да се поддаде, тя се съсредоточи върху задълженията си да се върне обратно при количката си, да я избута до големия плетен кош и да прехвърли в нея влажните хавлиени кърпи, тежащи колкото собственото й тяло.
Когато се обърна да си върви, тя спря и отново отправи поглед към водата.
Нямаше как пералната машина да е приключила с първото пране. Според индикацията оставаха поне още четирийсет и пет минути.
Погледна към окачения на стената часовник.
Може би само няколко минути в басейна, реши тя. Щеше да облекчи болките в долната част на тялото й, а и още известно време не се налагаше да върши нещо.
Взе една суха кърпа и отново погледна в преддверието. После надникна и в коридора. Наоколо нямаше никого. Тъкмо сега беше моментът. Целият персонал беше зает да почиства втория етаж на имението, тъй като това трябваше да се свърши между Първото и Последното хранене. А поне за момента в клиниката нямаше пациенти.
Трябваше да действа бързо.
Изкуцука обратно до плитката част, свали качулката, развърза робата си и я съблече, като остана по долната си риза. След кратко колебание свали и нея — трябваше да си носи резервна, ако възнамеряваше да прави това отново. По-добре беше да запази целомъдрие.
Докато сгъваше дрехите си, целенасочено се взираше в усукания си пищял, като проследяваше с поглед дебелите белези, които оформяха върху плътта й карта, състояща се от планини и низини. Някога кракът й функционираше прекрасно и беше красив, сякаш нарисуван от художник. Сега служеше като символ на това, коя и какво бе тя, знак за падението, което я бе направило низка. и с течение на времето по-добра.
За щастие, стълбите имаха метални перила и тя се улови с едната си ръка за тях, за да запази равновесие, докато бавно пристъпваше в топлата вода. С другата си ръка хвана тежката си плитка, нави я на върха на главата си и подпъхна свободния й край така, че кокът да остане на мястото си.
И после... се плъзна във водата.
Затвори блажено очи и се отдаде на безтегловността, водата галеше нежно кожата й, тялото й се носеше кротко в прегръдката на басейна. Когато доплува до центъра, тя се отказа от решението си да не мокри косите си и се обърна по гръб, движейки ръцете си в кръг, за да продължи да се носи по повърхността.
За кратък миг допусна да почувства удоволствие, отвори портите на сетивата си.
И беше. хубаво.
След като бе оставен в имението за през нощта и не беше включен в бойния график, Тор стоеше затворен вътре и страдаше от махмурлук — трите възможно най-подходящи предпоставки за лошо настроение.