Добрата новина беше, че тъй като повечето обитатели на къщата бяха или излезли, или се канеха да излязат по собствените си дела, поне нямаше да разлива отровата си върху останалите.
Запъти се към тренировъчния център, облечен единствено в банския си костюм. Беше чувал, че в повечето случаи махмурлукът се причинява от дехидратация, и затова реши не само да се гмурне в басейна, но и да отнесе там малко напитки. Ето на, грижеше се за здравето си.
Какво беше грабнал? О, добре, водка — изборът мигом му допадна, а и изглеждаше като вода.
Поспря в тунела, отпи от любимата на Ви водка «Грей Гус» и преглътна.
По дяволите. Звукът от удара на ботушите на Джон в пода беше нещо, което нямаше да забрави никога, подобно на някакъв прокълнат злокобен гонг. Също както и сочещия към него пръст.
Време беше за нова глътка. Хей, защо не и още една?
Поднови пътешествието си към нещо, което вероятно щеше да прерасне в парти с удавяне, и осъзна, че представляваше движещо се клише. Беше виждал братята си в подобна форма от време на време, с вкиснато настроение, замъглено съзнание, стиснали бутилка в ръка. Но преди да му бяха отнели Уелси, никога не проумяваше причината за това. Сега я разбираше, и още как.
Правиш каквото е по силите ти, за да накараш часовете да изтекат. А нощите, в които не можеш да излезеш и да се биеш, са най-тежки, ако не се брои времето, когато ти предстои цял ден, изпълнен със светлина, правещ напускането на къщата немислимо. Такава перспектива беше дори по-злочеста.
Когато излезе от офиса и се насочи към басейна, почувства облекчение, че няма да се налага да следи за изражението на лицето си, да подбира думите си или да прикрива лошото си настроение.
Бутна вратата към преддверието и кръвното му налягане мигом се понижи, когато го обгърна гостоприемният топъл въздух, идващ отвътре. Музиката също помогна: от колоните звучеше добрият стар албум «The Joshua Tree» на U2.
Първият знак за нещо нередно беше купчината парцали откъм плитката страна на басейна. И ако не наблягаше така усърдно на алкохола, сигурно би събрал две и две, преди да...
По гръб, в центъра на басейна, лежеше жена, голите й гърди лъщяха от водата, а зърната стърчаха в топлия въздух, главата й беше отпусната назад.
По дяволите!
Трудно беше да се каже какво произведе повече шум: бутилката водка ударила пода. или разплискването на водата, когато Ноуан подскочи и направи опит да се прикрие, като същевременно се мъчеше да задържи глава над повърхността.
Тор се обърна и затули очи с длани.
При завъртането едно парче счупено стъкло се заби в голото му стъпало, а болката го накара да изгуби равновесие — не, че му беше нужна кой знае каква помощ за това след изгълтаното количество алкохол. Протегна ръка, за да се опре в покрития с плочки под, и в крайна сметка поряза и дясната си длан.
— По дяволите! — изрева той и я тръсна, за да се отърве от стъклата.
Претърколи се по гръб, а Ноуан се запрепъва навън от водата и загърна робата около голата си плът. Дългата плитка увисна на гърба й, докато наместваше качулката на мястото й.
Тор изруга още веднъж и вдигна ръка към лицето си, за да огледа порязването. Страхотно. Точно в центъра на дланта, с която държеше кинжала, раната бе с дължина пет сантиметра и поне два милиметра дълбочина.
Само бог знаеше какво бе причинил на стъпалото си.
— Не знаех, че си тук — промърмори, без да вдига очи и да поглежда към нея. — Съжалявам.
С крайчеца на окото си забеляза, че Ноуан се приближава, а под робата й се подаваха босите й стъпала.
— Недей да идваш по-близо — кресна й той. — Навсякъде има стъкла.
— Веднага се връщам.
— Страхотно — изръмжа Тор и вдигна стъпалото си да го огледа.
Фантастично. По-голяма рана. По-дълбока. Кървяща по-обилно. И от нея все още стърчеше парче от бутилката.
Изпъшка, хвана малкото триъгълно стъкло и го измъкна навън. Кръвта му върху него беше яркочервена и той го завъртя в различни посоки, наблюдавайки как пречупва светлината.
— Да не би да обмисляш възможността да станеш хирург?
Тор вдигна поглед към Мани Манело, човешки хирург и хелрен на близначката на Ви. Беше дошъл с комплект за първа помощ, както и с типичното си поведение «Аз ръководя света».
Какво им ставаше на хирурзите? Бяха почти толкова лоши като воините. Или кралете.
Човекът приклекна до него.
— Кървиш.
— Без майтап.
Точно се чудеше къде е отишла Ноуан, когато жената се появи с метла, кофа за боклук и лопата. Без да поглежда към него или човека, тя започна да мете старателно.