Поне си беше обула обувки.
Исусе Христе... Наистина беше чисто гола.
Докато Манело преглеждаше ранената му ръка, а после му постави местна упойка и започна да прави шевове, Тор следеше жената с ъгълчето на окото си — нямаше как да я зяпа директно. Особено след.
Исусе. ама наистина чисто гола.
Добре, беше време да спре да мисли за това.
Съсредоточи се върху накуцването й и му направи впечатление, че е особено изявено. Почуди се дали не се беше наранила, докато бе бързала да излезе от басейна и да се облече.
Беше я виждал обхваната от паника и преди. Но само веднъж.
Случи се в нощта, когато я измъкнаха от онзи симпат.
Той уби мръсника. Застреля похитителя й право в главата и го повали на земята като чувал с картофи. После двамата с Дариъс я натовариха в каретата и поеха към семейния й дом. Планът беше да я върнат на семейството й. Да я отведат при близките й. Да я предадат на онези, които бяха длъжни да й помогнат да се възстанови.
Само че когато приближиха до имението, тя изскочи от каретата, въпреки че конете препускаха. И той никога не успя да забрави как се носеше през полето в онази бяла нощница, бягаше, сякаш я преследваха, макар с похитителя й да беше свършено.
Беше наясно, че е бременна. Затова бе побягнала.
Още тогава накуцваше.
Това беше единственият й опит да избяга. Е, до случая след раждането, когато успя.
Боже. Ужасно се притесняваше за нея през онези няколко месеца, които прекараха заедно в дома на Дариъс. Опитът му с жени от каквато и да било класа беше буквално нулев. Да, беше израснал около тях, докато беше с майка си, но само като дете и претранс. В мига щом премина преобразяването, го изтръгнаха от дома му и го захвърлиха в лагера на Блъдлетър, където действаше законът «Плувай или потъни», а там беше твърде ангажиран да се опитва да оцелее, че да го е грижа за фусти.
В онзи момент все още дори не се беше срещал лично с Уелси. Думата му към нея се дължеше на ангажимент, поет от майка му, когато той беше едва двайсет и пет годишен и преди тя дори да е била родена.
Той потръпна и изсъска, а Манело вдигна поглед от иглата си.
— Съжалявам. Нужен ли ти е още лидокаин?
— Добре съм.
Качулката на Ноуан се размести, когато тя рязко го стрелна с очи. След миг поднови метенето.
Може би алкохолът си казваше думата, но внезапно престана да си прави труда да се прикрива. Позволи си да наблюдава жената съвсем открито, докато добрият лекар се трудеше върху дланта му.
— Знаеш ли какво, ще се наложи да ти дам патерица — промърмори Манело.
— Ако ми кажете от какво се нуждаете — обади се тихо Ноуан, — ще ви го донеса.
— Идеално. Иди в стаята с оборудването в другия край на спортната зала. В кабинета по физиотерапия ще намериш...
Докато хирургът и даваше инструкции, Ноуан кимаше, а качулката й се движеше нагоре-надолу. По някаква причина Тор се опита да си представи лицето й, но образът беше неясен. Не я беше виждал както трябва от векове. Зърването преди малко не се броеше, защото се случи от голямо разстояние. А когато се разкри пред него и Хекс точно преди церемонията по обвързването, той беше твърде разтърсен, че да й обърне достатъчно внимание.
Но имаше руса коса, това го знаеше. И винаги беше предпочитала да се крие в сенките — или поне така правеше в хижата на Дариъс. Тогава също не желаеше да бъде гледана.
— Добре, няма страшно — отсъди Манело, докато проверяваше шевовете. — Да сложим превръзка и да се захващаме със следващата рана.
Ноуан се върна точно когато хирургът залепваше края на бинта.
— Можеш да гледаш, ако желаеш.
Тор се намръщи озадачено, преди да осъзнае, че Манело се е обърнал към Ноуан. Тя стоеше неуверено на мястото си и сякаш качулката й предаваше изражението й, защото сега личеше, че е разтревожена.
— Трябва да те предупредя обаче — Манело насочи вниманието си към стъпалото. — Раната тук е по-лоша от тази на ръката, но дланта е по-важна, защото му е нужна за битките.
Ноуан се поколеба, а Тор вдигна рамене.
— Можеш да гледаш колкото си искаш, стига стомахът ти да е способен да го понесе.
Тя заобиколи и застана зад лекаря, като скръсти ръце и ги пъхна в ръкавите на робата си, така че заприлича на религиозна статуя. Само дето беше съвсем жива — когато той потръпна, щом иглата на спринцовката с упойката потъна в плътта му, тя като че ли също трепна.
Сякаш това, че той изпитва болка, я вълнуваше.
Тор отмести поглед, докато траеше процедурата.