— Добре, готов си — обяви Манело след известно време. — И преди да си попитал, ще ти кажа: «Да, най-вероятно». Като се има предвид колко бързо зарастват раните ви, би трябвало да си във форма до утре вечер. За бога, та вие сте като автомобили — смачкват ви, отивате в сервиза и в следващия момент сте обратно на пътя. На хората им отнема толкова дълго да се възстановят.
Аха, да бе. Тор не се чувстваше съвсем като Додж Рам*. Изтощението, което изпитваше, означаваше, че трябва да се храни, а от това следваше, че на такива относително малки наранявания им трябваше повече време, за да заздравеят.
[* Мощен пикап, производство на компанията «Крайслер». — Бел.ред.]
Като се изключеше онзи единствен път със Селена, не се беше докосвал до вена от...
И после двамата с Ноуан останаха сами.
Не. Без такива. Нямаше нужда да отваря тази врата.
— Не стъпвай на този крак — нареди му хирургът, докато сваляше ръкавиците. — Поне до сутринта. И никакво плуване.
— Няма проблем — особено след случилото се. След онова, което видя да се носи насред проклетия басейн, може би никога вече нямаше да влезе в него. В който и да е басейн впрочем.
Единственото, заради което ситуацията не се превърна в пълна трагедия, беше фактът, че от негова страна нямаше нищо сексуално. Да, шокира се, но това не значеше. че иска да я оправи или нещо такова.
— Един въпрос — заговори лекарят, като се изправи и протегна ръка.
— Какъв?
— Как се случи?
Тор хвърли поглед към Ноуан. която погледна встрани така бързо, че завъртя цялото си тяло в другата посока.
— Бутилката се изплъзна от ръката ми — смотолеви Тор.
— О, добре. Стават злополуки — тонът му подсказа, че не е повярвал на дрънканиците на Тор и за секунда. — Обади ми се, ако имаш нужда от нещо. Ще бъда в клиниката през остатъка от нощта.
— Благодаря, човече.
— Моля.
11.
Докато Ноуан наблюдаваше как лечителят се отдалечаваше, установи, че желае да отстъпи настрани от Тормент. Струваше й се, че когато останаха сами, той някак се беше озовал по-близо до нея. И беше станал много по-едър.
В настъпилата тишина тя имаше чувството, че е редно да разговарят, но съзнанието й беше замъглено. «Засрамена» не описваше дори бегло състоянието й. Струваше й се, че ако можеше да даде някакво обяснение, щеше да успее да прогони това чувство.
Регистрираше обаче твърде много детайли от телосложението му, че да съумее да се успокои. Той беше толкова висок — поне с трийсет сантиметра повече от нея. И тялото му не бе крехко като нейното. Макар да беше много по-слаб, отколкото го помнеше, и значително по-лек от братята, все пак беше по-масивен и мускулест, отколкото всеки член на глимерата.
Да не би да си беше глътнала езика, зачуди се тя.
И дори докато си задаваше този въпрос, единственото, което успяваше да стори, беше да мери ужасяващата ширина на раменете му и да обхожда с очи внушителните контури на гръдния му кош, както и стряскащо мускулестите му ръце. Но причината не се състоеше в това, че го намираше привлекателен. Внезапно изпита уплаха от цялата тази физическа сила...
Тормент беше този, който отстъпи назад, а по лицето му се изписа негодувание.
— Не ме гледай така.
Тя си наложи да си припомни, че пред нея стоеше мъжът, който я бе избавил от плен. Не някой, който някога й е посягал. Или би го сторил.
— Съжалявам.
— Чуй ме и искам да ме разбереш точно. Не проявявам интерес към нищо, свързано с теб. Не знам каква игра играеш.
— Игра?
Той вдигна могъщата си ръка и посочи към басейна.
— Да лежиш там и да ме чакаш да сляза.
Ноуан се сви на мястото си.
— Какво? Не съм чакала теб или когото и да било.
— Глупости.
— Първо проверих, за да се уверя, че съм сама.
— Беше гола и се носеше във водата като някаква уличница.
— Уличница?
Произнесените на висок тон реплики летяха наоколо като куршуми, които си пресичаха пътя, докато те се прекъсваха един друг.
Тормент устреми горната част на тялото си напред.
— Защо дойде тук?
— Исках да се погрижа за прането.
— Не питам за тренировъчния център, а за проклетото имение.
— За да видя дъщеря си.
— Тогава защо не прекарваш никакво време с нея?
— Наскоро се обвърза! Постарах се да бъда на разположение.
— Да, знам. Само не и за нея.
Неуважението в плътния му глас я накара да поиска да изчезне, но несправедливостта на думите му й даде сили.
— Нямаше начин да знам, че ще влезеш именно тук. Мислех, че всички са излезли за през нощта.