Тормент съкрати разстоянието помежду им.
— Ще ти кажа следното само веднъж. Тук няма нищо за теб. Обвързаните мъже в къщата са верни на своите жени, а Куин не проявява интерес, нито пък аз. Ако си дошла да си търсиш хелрен или любовник, няма да ти излезе късметът.
— Нямам нужда от мъж! — викът й го накара да млъкне, но това не стигаше. — Аз също ще кажа следното само веднъж. По-скоро ще се самоубия, преди някога отново да допусна в тялото си мъж. Знам защо ме мразиш и уважавам причините ти, но не бих пожелала теб или друг от твоя пол. Никога.
— Тогава какво ще кажеш да държиш дрехите си на мястото им?
Би го зашлевила, ако можеше да достигне толкова високо.
Дори я засърбя ръката.
Но тя не подскочи, за да прогони ужасното изражение от лицето му със сила. Повдигна брадичка и заяви с толкова достойнство, колкото успя да събере:
— В случай че си забравил какво ми стори последният мъж, мога да те уверя, че аз не съм. Дали ще ми повярваш, или ще предпочетеш да се залъгваш, не е моя работа, нито ме е грижа.
Докато го отминаваше с накуцване, си пожела поне веднъж кракът й да беше като някога. Беше толкова по-лесно да демонстрираш гордост с нормална походка.
В мига щом стигна до преддверието, тя хвърли поглед назад към него. Той не се беше обърнал, така че тя насочи думите си към гърба му... и към името на неговата шелан, изписано там.
— Вече никога няма да припаря до тази вода. Облечена или съблечена.
Когато стигна до вратата, тя трепереше от глава до пети и едва когато почувства хладния въздух в коридора, осъзна, че беше оставила вътре кофата, метлата и лопатата.
Нямаше да се върне за тях, това беше сигурно.
Озовала се обратно в пералното помещение, затвори бързо вратите и се облегна на стената до тях.
Внезапно почувства, че се задушава, и свали рязко качулката от главата си. Тялото й гореше, но не заради тежката тъкан на дрехата. У нея беше забушувал вътрешен огън, който изпълваше дробовете й с нагорещен дим и изтласкваше кислорода навън.
Беше й невъзможно да свърже мъжа, когото познаваше от Древната страна, с онзи, когото бе срещнала преди малко. Първият се бе държал странно, но абсолютно никога не се отнесе с нея с неуважение, беше мила и нежна душа; вярно, открояваше се със свирепите си изпълнения на бойното поле, но същевременно успяваше да прояви състрадание.
Сегашният му вариант представляваше само озлобена обвивка.
И само като си помислеше как бе решила, че да се погрижи за роклята, ще бъде от полза. Ако се опиташе да премести имението със силата на мисълта си, би постигнала повече успех.
След като Ноуан си тръгна така разгневена, на Тор му хрумна, че макар тази вечер Джон Матю да не беше порязал ръката и крака си, все пак двамата имаха много общо — благодарение на сприхавия си нрав сега бяха облекли костюма на Мистър Задник, в комплект с който напълно безплатно вървяха пелерината на позора, ботушите на срама и ключове за автомобила на прекараните.
Боже, какво само излезе от устата му!
В случай че си забравил какво ми стори последният мъж, мога да те уверя, че аз не съм.
Той изстена и стисна основата на носа си. Как така, за бога, му бе хрумнало дори за секунда, че тази жена би могла да има сексуален интерес към мъж?
— Защото предположи, че е привлечена от теб, и изпадна в паника.
Тор затвори очи.
— Не сега, Ласитър.
Естествено, падналият ангел не обърна никакво внимание на словесната полицейска лента, гласяща «Не преминавай». Идиотът с черно-русата коса се приближи и седна на една от пейките, като опря лакти в коленете си, скрити под кожени панталони, а странно белите му очи гледаха сериозно и мрачно.
— Време е двамата с теб да си поговорим.
— На тема социалните ми умения ли? — Тор поклати глава. — Без да се обиждаш, бих предпочел съвет от Рейдж, а това говори много.
— Някога чувал ли си за Междувремието?
Тор се завъртя несръчно на здравия си крак.
— Не проявявам интерес към сложни дефиниции.
— Съвсем реално място е.
— Също като Кливланд. Детройт. Прекрасният център на Бърбанк* — беше фен на шоуто «Смях в къщи» от шейсетте години. Хубаво де, нека го убиеха за това. — Но те също не ме интересуват.
[* Фраза, станала популярна през 60-те години от комедийното шоу «Смях вкъщи» на телевизинната мрежа ЖС, чиято централа се намира в Бърбанк. — Бел.ред.]
— Уелси е там.
Сърцето на Тор спря да бие.
— За какво говориш, по дяволите?
— Тя не е в Небитието.
Да. Добре. Вероятно беше редно да отвърне с: «Що за
глупости дрънкаш, мамка му?». Ала не можеше да стори нищо, освен да продължи да се взира в ангела.