— Тя не се намира там, където си мислиш, че е — промълви ангелът.
От пресъхналата уста на Тор успя да се откъсне:
— Нима казваш, че е в Ада? Защото това е единствената друга възможност.
— Не, не е.
Тор пое дълбоко въздух.
— Моята шелан беше достойна жена и тя е в Небитието... Няма причина да мисля, че е попаднала в Дънд. Колкото до мен, за тази вечер приключих с разправиите, така че ще изляза през онази врата — той посочи услужливо вратата, водеща към преддверието. — А ти ще ме оставиш да си тръгна. Защото не съм в настроение за такива шегички.
Обърна се и се заклатушка, като се подпираше на патерицата, донесена от Ноуан.
— Прекалено си уверен в нещо, от което си нямаш и понятие.
Тор спря. Отново затвори очи. Помоли се да почувства нещо. Каквото и да е, само да е различно от желанието да убива. Не се получи. Хвърли поглед през рамо.
— Ти си ангел, нали? Така че се очаква да проявяваш съчувствие. Току-що набедих жена, която някога е била изнасилена, че е уличница. Наистина ли си мислиш, че в този миг мога да понеса да бъда предизвикван на тема, свързана с моята шелан?
— В задгробния живот съществуват три места. Небитието, където се събираш с обичаните от теб. Дънд, където отиват грешниците. И Междувремието.
— Чу ли ме какво казах?
— ... където душата бива блокирана. Там не е като на другите две места.
— Няма ли да спреш?
— ... защото Междувремиетое различно за всеки. В момента твоята шелан и бебето ти са блокирани там заради теб. Именно поради тази причина дойдох. Тук съм, за да ти помогна. Да помогна на тях да стигнат там, където им е мястото.
Боже, това бе точният момент да се окаже с прецакан крак, помисли си Тор, защото внезапно загуби всякакво чувство за равновесие. Или може би тренировъчният център действително се въртеше около оста си.
— Не разбирам — прошепна той.
— Трябва да продължиш напред, приятелю. Спри да се вкопчваш в нея, за да може да си тръгне.
— Не съществува чистилище, ако това имаш предвид.
— Ти откъде мислиш, че дойдох?
Тор повдигна вежда.
— Наистина ли искаш да ти отговоря на този въпрос?
— Не е забавно. И съм напълно сериозен.
— Не, ти лъжеш.
— Някога чудил ли си се как те открих сред онези гори? Защо все съм наоколо? Запитвал ли си се за миг защо си губя времето с теб? Твоята шелан и синът ти са в капан и аз бях изпратен да ги освободя.
— Син? — Тор въздъхна.
— Да, тя е носела момченце.
В този момент краката на Тор поддадоха под него. За щастие, ангелът скочи напред и го улови, преди да си е счупил нещо.
— Ела насам — Ласитър го насочи към пейката. — Седни и наведи глава между коленете си. Блед си като платно.
По изключение Тор реши да не се съпротивлява; позволи задникът му да бъде настанен и остави ангела да извие шията му надолу. Отвори уста в опит да си поеме въздух и забеляза без каквато и да било причина, че плочките нямаха равен син цвят, а бяха изпъстрени с бели, сиви и тъмносини точици.
Голямата длан на другия мъж започна да описва кръгове по гърба му и това му се стори странно успокояващо.
— Син. — Тор повдигна леко глава и плъзна длан по лицето си. — Исках син.
— Както и тя.
Той го изгледа остро.
— Никога не ми го е казвала.
— Мълчала си е, защото не е искала да се пъчиш, че в къщата вече ще има два мъже.
Тор се засмя. Или може би проплака.
— Типично за нея.
- Да.
— Значи, я виждаш.
— Да. Никак не е добре, Тор.
Изведнъж той почувства, че ще.
— Ще повърна — което беше по-добре, отколкото да плаче. — Тя е в Чистилището?
— Междувремието. И съществува причина никой да не знае за него. Когато го напуснеш, се озоваваш в Небитието или в Дънд и преживяното се забравя като лош спомен. Но ако изпуснеш подходящия момент да го напуснеш, оставаш там завинаги.
— Не разбирам. Тя живя праведно. Беше достойна жена, чийто живот бе отнет твърде рано. Защо не е отишла в Небитието?
— Чу ли ме какво ти казах? Причината е в теб.
— В мен? — той вдигна рязко ръце. — Какво нередно съм сторил, по дяволите? Живея и дишам. Не посегнах на себе си и няма да го сторя.
— Не си я пуснал да си тръгне. Не го отричай. Хайде, виж само какво причини току-що на Ноуан. Завари я гола, без вината да е нейна, и я направи на нищо само защото реши, че ти е хвърлила око.
— Да не би по някаква причина да е грешно, че не желая да ми бъдат отправяни влюбени погледи? — Тор се намръщи. — Между другото, откъде знаеш за случилото се?
— Нали не си мислиш сериозно, че някога оставаш сам? И проблемът не е в Ноуан. В теб е. Ти не желаеше да се чувстваш привлечен от нея.