— Не бях привлечен от нея. И сега не съм.
— Но няма нищо лошо, ако си. Точно в това е въпросът.
Тор се протегна, сграбчи предницата на ризата на ангела и блъсна главата му със своята.
— Имам да ти кажа две неща. Не вярвам на онова, което ми казваш, и ако си знаеш интереса, ще престанеш да дрънкаш глупости за моята шелан.
Тор се дръпна и стана на крака.
— Нямаш много време да се погрижиш за това, приятел.
— Стой далече от стаята ми.
— Готов ли си да рискуваш нейната вечност заради своя гняв? Наистина ли си толкова арогантен?
Тор погледна през рамо. Само че кучият син вече го нямаше. Пейката, на която седеше ангелът, беше празна. А бе трудно да спориш с въздуха.
— Както и да е. Проклета откачалка.
12.
Когато Хекс влезе в «Желязната маска», се почувства сякаш се върна назад във времето. В продължение на години работеше в клубове като този — следеше действията на съмнителните хора, отваряше си очите за неприятности... Подобни на малката интрига, която се заформяше наблизо.
Точно пред нея двама мъже заеха бойни позиции като два бизона, само дето не риеха в земята с новите си ботуши марка «Ню Рок». Встрани от тях едно момиче с коса на черни и бели кичури, брокат по деколтето и идиотски тоалет, включващ презрамки от черни кожа с катарами, изглеждаше ужасно доволна от себе си.
На Хекс й се искаше да я перне по главата и да я разкара по дяволите дори само заради изражението й.
Истинският проблем обаче не идваше от гърдестата тъпачка, а от двете парчета месо, които се канеха да се нахвърлят един върху друг. Нямаше чак такова голямо значение какво щяха да причинят на носовете и челюстите си; важни бяха останалите двеста души, които, в общи линии, спазваха приличие. Хвърчащи във всички посоки мъжки тела биха могли да повалят бог знае колко от страничните наблюдатели, а кой имаше нужда от такова нещо?
Тя тъкмо се канеше да се намеси, когато си напомни, че сега това не влизаше в задълженията й. Вече не отговаряше за тези загубеняци, за тяхното либидо, за ревността им, за наркотиците, които продаваха и употребяваха, за сексуалните им подвизи или.
И бездруго Трез вече бе тук, за да се погрижи за ситуацията.
Хората от тълпата приемаха мавъра като един от тях, просто по-едър и по-агресивен. Тя обаче знаеше как стоят нещата в действителност. Сянката беше по-опасен, отколкото всеки от вида Хомо сапиенс можеше да си представи. Ако желаеше, можеше да им откъсне главите за времетраенето на едно примигване. после да метне телата им на огъня, да ги залива със сос в продължение на някой и друг час и накрая да ги хапне на вечеря с кочан царевица и пържени картофи.
Сенките обезвреждаха враговете си по свой уникален начин.
Някой да има нужда от хапчета срещу киселини?
С появата на масивното тяло на Трез динамиката на сцената мигом се промени. Евтината малоумница само го погледна и явно мигом забрави имената на мъжете, които беше въвлякла в разправията. Междувременно двамата пияни клоуни поохладиха страстите си и отстъпиха назад, преосмисляйки ситуацията.
Добър план — намираха се на една секунда от мига, в който някой щеше да ги принуди да го направят със сила.
Погледът на Трез срещна за секунда този на Хекс, после той се съсредоточи върху тримата герои пред себе си. Жената се пробва да му се сложи, като го гледаше похотливо и пъчеше гърди, но ефектът беше като от пържола пред вегетарианец: Трез изпита леко отвращение.
Заради глъчката и музиката Хекс хващаше само по някоя откъслечна дума от време на време, но можеше да предположи какво се говори: Не се дръжте като загубеняци. Разберете се навън. Това е първо и последно предупреждение, преди да бъдете изхвърлени.
В крайна сметка на Трез му се наложи да се откачи от досадницата с физическа сила — някак беше успяла да се увеси на ръката му.
Отърси се от нея с жест в смисъл «Я не се занасяй» и пристъпи към Хекс.
— Здравей.
Разбира се, навличаше си подобни главоболия заради тази негова сексапилна полуусмивка. А и плътният му глас никак не помагаше. Нито пък телосложението му.
— Здравей — нямаше как да не му се усмихне в отговор. — Пак ли ядове с жени?
— Непрестанни — той се озърна. — Къде е твоят мъж?
— Няма го.
— О! — пауза. — Ти как си?
— Не знам, Трез. Не знам защо съм тук. Просто...
Той положи тежката си ръка на раменете й и я придърпа към себе си. Боже, ароматът му беше съвсем същият, комбинация от парфюма му «Гучи» и нещо, което си беше само негово.