— Хайде, девойче — промърмори. — Ела в офиса ми.
— Не ме наричай «девойче».
— Добре. Какво ще кажеш за Бръшлян*?
[* Героиня от анимационния сериал «Реактивни момичета», в който се разказва за три малки момичета, които притежават суперсили. Бръшлян е най-коравият боец от тях, бие се с удоволствие и не обича да се къпе. — Бел.ред.]
Тя плъзна ръка около талията му, опря глава в гърдите му и двамата се запътиха към офиса.
— Харесваш ли топките си където са?
— Да. Но не ми харесва видът ти. Предпочитам те борбена и разярена.
— Аз също, Трез. Аз също.
— Та съгласихме ли се за Бръшлян? Или да избера нещо по-обидно? Ще те наричам и «маце», ако трябва.
В задната част на клуба, в съседство със съблекалнята, където «танцьорките» се преобличаха в цивилните си дрехи, вратата на офиса на Трез беше като на хладилна камера за месо. Вътре имаше черен кожен диван, голямо метално бюро и оловен сандък, прикрепен към пода. Това беше всичко. Е, като се изключеха ордерите с поръчки, квитанциите, телефонните секретари, лаптопите.
Имаше чувството, че са минали милион години, откакто не е идвала тук.
— Предполагам, че Ай Ем още не е дошъл — отбеляза тя и кимна към безпорядъка на бюрото. Братът на Трез никога не би търпял подобно нещо.
— Готви в «Сал» до полунощ.
— Значи, няма промяна в графика.
— Стига нещо да не го наруши.
Двамата се настаниха, той на подобното на трон кресло, а тя на дивана. Хекс почувства болка в гърдите.
— Говори с мен — настоя той, а мургавото му лице беше сериозно.
Тя опря глава на ръката си, прехвърли крак с глезен върху коляното и започна да подръпва връзката на ботуша си.
— Ами ако ти кажа, че искам обратно старата си служба?
С периферното си зрение зърна как той леко се напрегна.
— Мислех, че сега се биеш с братята.
— И аз така си мислех.
— Може би Рот не се чувства много комфортно с жена на бойното поле?
— По-скоро Джон — Трез изруга, а тя въздъхна тежко. — И тъй като съм негова шелан, става каквото той каже.
— Наистина ли те е погледнал в очите и е казал...
— О, стори повече от това — когато във въздуха се разнесе заплашително ръмжене, тя махна с ръка. — Не, нищо, свързано с насилие. Просто разправиите никак не бяха приятни.
Трез се облегна. Забарабани с пръсти по камарата документи пред себе си. Взираше се в нея.
— Разбира се, че можеш да се върнеш. Познаваш ме. Не съм обвързан с никакви вампирски възгледи за благоприличие, а нашето общество е матриархално, така че никога не съм разбирал женомразството, характерно за Древните закони. Тревожа се обаче за теб и Джон.
— Ще се справим някак — как ли? Нямаше представа. Но не се канеше да подхранва страха си, че може и да не успеят, като го изрази гласно. — Просто не мога да стоя в онази къща, без да правя нищо, а и в този момент дори не желая някой от тях да ми се мярка пред погледа. По дяволите, Трез, трябваше да съобразя, че официалното обвързване е лоша идея. Не съм създадена за такива неща.
— Не мисля, че проблемът е у теб. Макар че мотивите му са ми ясни. Ако нещо се случи с Ай Ем, бих полудял, така че идеята да се бием рамо до рамо не би била добра.
— Въпреки това го правите.
— Защото сме глупаци. А и не излизаме всяка нощ да търсим врага. Вършим канцеларска работа, която ни държи заети и влизаме в сблъсък само когато нещо ни се изпречи на пътя — той отвори едно от чекмеджетата на бюрото и хвърли към нея връзка ключове. — В края на коридора има един последен свободен офис. Ако онзи детектив от отдел «Убийства» отново се появи заради Криси и мъртвия й приятел, ще трябва да измислим нещо. А междувременно ще те върна на старата ти длъжност. Моментът е подходящ. Ще ми дойде добре малко помощ да организирам охранителите. Но ти заявявам сериозно, не се обвързваме дългосрочно. Можеш да напуснеш, когато пожелаеш.
— Благодаря, Трез.
Двамата впериха погледи един в друг над бюрото.
— Всичко ще бъде наред — произнесе сянката.
— Сигурен ли си в това?
— Напълно.
На около пресечка и половина от «Желязната маска» Кор стоеше пред едно ателие за татуировки, а червените, жълтите и сините отблясъци от неоновия надпис дразнеха очите му и опъваха нервите му.
Троу и Зайфър бяха влезли вътре преди около десет минути.
Но не за да татуират мастило върху кожата си.
В името на всичко свято, Кор би предпочел войниците му да се намират другаде, на мисия за нещо различно. Но за съжаление, с потребността от кръв не можеше да се спори и се налагаше те да открият добър източник за такава. При затруднението, в което бяха изпаднали, човешки жени също вършеха работа, но кръвта им не беше достатъчно силна, а това означаваше, че се налага да издирват жертви почти толкова често, колкото и храна.