Намираха се тук едва от седмица и той вече успяваше да долови нежелания ефект върху плътта си. В Древната страна разполагаха с подходящи вампирски жени, на които плащаха за услугата. Засега тук не се радваха на такъв лукс и той се боеше, че ще мине известно време, преди това да се уреди.
Макар че ако станеше крал, проблемът щеше да е решен.
Докато чакаше, местеше тежестта си от крак на крак, а коженото му манто проскърцваше приглушено. Прибрана в ножницата си, но готова да бъде вкарана в употреба, косата на гърба му беше също така нетърпелива като него.
Понякога можеше да се закълне, че тя му говори. От време на време по улицата, на която стоеше, минаваше по някой човек — крачещ забързано самотник; жена, забавила се в опит да си запали цигара на вятъра, или пък групичка купонджии. Какъвто и да беше вариантът, очите му ги проследяваха, като че бяха плячка, той отбелязваше начина, по който се движеха телата им и къде биха могли да крият оръжия, преценяваше колко скока биха му трябвали, за да препречи пътя им.
И през цялото това време косата му шепнеше и го тласкаше към действие.
Някога, по времето на Блъдлетър, хората бяха по-малко на брой и не така силни, подходящи както за мишени, така и за източник на храна. Именно заради това тази раса безопашати плъхове пазеше толкова много митове за вампири. Сега обаче гризачите бяха завладели земята и се превръщаха в заплаха.
Жалко, че не можеше да се заеме с Колдуел, както подобаваше. Да го отнеме не само от великия сляп крал и Братството, но и от Хомо сапиенс.
Косата му беше в готовност; за това нямаше спор. Гъделичкаше го по гърба и го умоляваше да я използва с глас, по-чувствен от всичко, което ушите му някога бяха чували от жена.
Троу излезе от ателието. Кучешките зъби на Кор мигом се уголемиха, а членът му се втвърди, но не защото се интересуваше от секс, а защото така реагираше тялото му.
— Зайфър ще е готов с тях до секунди — обяви вторият в командването.
— Добре.
Наблизо се отвори метална врата и двамата веднага бръкнаха в дългите си кожени палта за оръжията. Но се оказа Зайфър... заедно с три дами, всички до една толкова привлекателни, колкото купчина боклук до чинията с вечеря.
Само че в момента не бяха в положение да подбират. А и всяка разполагаше с основното, което се искаше за случая — шия.
Докато се приближаваше, Зайфър се усмихваше широко, като внимаваше да не показва кучешките си зъби, и произнесе с типичния си провлечен маниер:
— Това са Карла, Бет и Линда...
— Линдзи — изписка намиращата се в далечния край.
— Линдзи — поправи се той и я придърпа към себе си. — Момичета, вече познавате приятеля ми, а това е моят шеф.
Войникът не си направи труда да каже името си. Защо да се хаби? Независимо от незадоволителното представяне, те изглеждаха развълнувани. Карла, Бет и Лин... както и да продължаваше името й, се усмихваха на Троу и безпогрешно подаваха зелена светлина. докато не погледнаха към Кор.
Макар да беше скрит до голяма степен в сенките, дежурното осветление над вратата, от която се появиха, се задейства от движението и те очевидно не харесаха видяното. Две от тях забиха погледи в земята. Третата беше заета да си играе с коженото яке на Зайфър.
Инстинктивното им отхвърляне не беше невиждана реакция. В действителност нямаше жена, която някога да го бе поглеждала с одобрение или възхищение.
За щастие, него не го беше грижа.
Преди мълчанието да стане твърде неловко, Зайфър се обади:
— Както и да е, тези прекрасни дами са на път за работното си място.
— В «Желязната маска» — обади се Лин-някоя си.
— Но се съгласиха да се срещнат с нас в три часа.
— Когато приключваме — обясни една от тях.
Трите момичета се закикотиха вбесяващо, а Кор не проявяваше повече интерес към тях, отколкото те към него. Амбициите му бяха много по-възвишени от вкусовете на Зайфър. Сексът, също като поемането на кръв, представляваше създаваща неудобство биологична нужда, а той беше твърде умен, че да се поддаде на разни романтични щуротии.
За някой с неговата настройка кастрацията се явяваше по-лесно, по-малко болезнено и трайно решение.
— Значи, си уговорихме среща — заяви Зайфър на жената.
Онази, която вече почти се беше напъхала под дрехите му, прошепна нещо и той сведе глава, за да я чуе по-добре. Смръщи вежди и не беше трудно да се разбере съдържанието на изреченото, а жената никак не изглеждаше недоволна от отговора.