Или поне докато най-накрая не прозря причината за своята участ, целта, скрита зад нейната трагедия, мотива за избавлението й.
Бе получила втори шанс, за да се роди отново смирена и покорна и да разбере грешките в стария си начин на живот.
Бутна вратата на храма, за да я отвори широко, и пристъпи във вътрешността му, където имаше редици с бюра със свитъци пергамент и пера върху тях. В самия център на всяко работно място имаше по една кръгла кристална купа, на две трети пълна с вода, толкова чиста, че беше почти невидима.
Тормент страдаше по същия начин, както някога страдаше и тя. Вероятно той тепърва започваше едно пътуване, което на нея самата й бе отнело твърде много години. И макар избликът й на гняв от неоснователното му обвинение да представляваше по-лесната и естествена реакция, разбирането и състраданието бяха по-трудната, но по-стойностна позиция, която следваше да заеме...
Бе научила това от примера на Избраниците.
Само че разбирането изискваше съответното познание, помисли си тя, докато се взираше в една от купите.
Пристъпи напред, притеснена заради проучването, което се канеше да предприеме, и си избра място в дъното на залата, далече от вратите и прозорците, чиито размери бяха достойни за катедрала.
Седна на бюрото, върху което нямаше нито прашинка, във водата не плуваха боклучета, а мастилото не беше изсъхнало, въпреки че беше минало много време, откакто помещението се беше изпълвало с жени, които да следят събитията в живота на расата им и да записват историята, случваща се пред благите им погледи.
Ноуан повдигна купата, държейки я между дланите си, а не с пръсти. С едва доловимо движение започна да разклаща водата, опитвайки се да си представи гърба на Тормент, колкото може по-ясно.
Скоро пред нея започна да се разкрива история, разказана чрез движещи се картини, които сияеха в ярки цветове и преливаха от обич.
Преди никога не й беше хрумвало да проучва него и живота му чрез купите. В няколкото случая, когато беше идвала тук, бе проверявала участта на семейството си и как се развива животът на дъщеря й. Сега разбираше, че за нея е било твърде болезнено да следи съдбата на двамата воини, които я бяха спасили и й бяха дали подслон.
С последното си и възможно най-малодушно действие тя бе предала и двама им.
На повърхността на водата зърна Тормент заедно с червенокоса жена с великолепна фигура — танцуваха валс, тя носеше онази червена рокля, а той беше без роба и излагаше на показ името й, изписано на Древния език, прясно издълбано в плътта му. Той беше така щастлив и пламенен, любовта му и обвързването го караха да сияе като Северната звезда.
Последваха други епизоди, случващи се през годините — от момента, когато всичко помежду им беше съвсем ново, до комфорта, който бе дошъл с опознаването, от по-малкото жилище към по-голямото, от хубавите моменти, в които се смееха заедно, до по-тежките, когато имаха разправии.
Най-доброто, което можеше да предложи животът — някой, когото да обичаш и който да те обича, с когото да издълбаваш значими преживявания в дъбовия ствол на отминаващото време.
И после друга сцена.
Жената се намираше в кухнята, прекрасна уютна кухня, стоеше пред печката. На огъня имаше тиган, в него се готвеше някакъв вид месо и тя държеше шпатула, но не гледаше надолу. Взираше се в пространството пред себе си, а пушекът във въздуха ставаше все по-наситен.
Тормент се появи по коридора и се втурна през вратата. Извика името й и взе малка кърпа, приближи към някакво приспособление на тавана и заразмахва енергично кърпата напред-назад, намръщен, сякаш изпитваше силна болка в ушите.
Все още стоейки до печката, Уелесандра насочи вниманието си към случващото се и дръпна димящия тиган от нажежения котлон. Заговори и макар сцените да не бяха придружени от звук, стана ясно, че се извинява.
След като всичко се успокои и вече нямаше опасност от пожар, Тормент се облегна на плота, скръсти ръце пред гърдите си и говори известно време. После се умълча.
Уелесандра дълго не пророни и дума. В предишните епизоди от живота им тя изглеждаше силна и пряма... Сега върху лицето й бе изписано колебание.
Когато изрече отговора си, стисна устни и прикова поглед в хелрена си.
Тормент бавно отпусна ръцете си, докато те не увиснаха от двете страни на тялото му, устата му също се отпусна и челюстта му зейна. Примигна няколко пъти, отваряше и затваряше очи, после отново ги отваряше и пак ги затваряше.