— Ще го направя! Кълна се, че ще го направя.
Нов порив, идващ от различна посока, развя дългото кожено палто на Тор над бездната под тях.
— За мен няма никакво значение. Ще те убия тук горе или там долу.
Лесърът отново надзърна над ръба, поколеба се, после се гмурна с краката надолу във въздуха. Размахваше ръце, сякаш се мъчеше да запази равновесие, и да се приземи на краката си, което от тази височина вероятно просто щеше да вкара бедрените му кости в стомашната кухина. Все пак това беше по-добре, отколкото да погълне собствената си глава.
Тор прибра кинжала обратно в ножницата и се подготви за собствения си скок, като пое дълбоко въздух. И после.
Когато приближи до ръба и почувства за пръв път антигравитацията, си даде сметка каква ирония бе този скок от моста. Беше прекарал толкова дълго време, изпълнен с копнеж за собствената си смърт, беше се молил на Скрайб Върджин да отнеме тялото му и да го изпрати при обичаните му близки. Самоубийството никога не беше стояло като възможност; ако отнемеш собствения си живот, не можеш да отидеш в Небитието. И с това се изчерпваше единствената причина, поради която не преряза вените си, не налапа дулото на някоя пушка или. не скочи от мост.
Докато летеше, си позволи да се наслади на мисълта, че това можеше да е краят, че стълкновението, което щеше да се състои след секунда и половина, можеше да сложи точка на страданията му. Всичко, което трябваше да стори, беше да промени траекторията си, така че да се озове с главата надолу, да не я защити и да остави да се случи неизбежното — загуба на съзнание, вероятна парализа, смърт чрез удавяне.
Само че да си отиде по този начин нямаше да е решение за него. Защото който и да отговаряше за умиращите, щеше да знае, че за разлика от лесъра, той имаше изход.
Успокои съзнанието си и се дематериализира от свободното падане — в един миг гравитацията го беше сграбчила в смъртоносната си хватка, а в следващия той не беше нищо повече от невидим облак молекули, който можеше да насочи в каквато си посока желаеше.
В съседство убиецът достигна водата, но не с цопване, все едно се е гмурнал от ръба на басейн, нито пък с плясъка на плувец, скочил от трамплин. Кучият син приличаше на ракета, поразила целта си, и експлозията беше отбелязана от звучен грохот, като в същото време десетки литри вода от Хъдсън се разплискаха в хладния въздух.
Тор от своя страна избра да приеме форма върху солидна бетонена подпора до самото място на сблъсъка. Три. две. едно. Бинго.
Главата на лесъра изскочи над повърхността на мястото на падането, където водата още беше разпенена. Ръцете му не пляскаха в опит да се добере до кислород. Краката не подритваха. Не се чуваха стонове.
Но той не беше мъртъв — дори да ги прегазиш с кола, да ги млатиш, докато не строшиш собствения си юмрук, да им откъснеш ръцете и/или краката, изобщо какво и да предприемеш, те пак оставаха живи.
Копелетата бяха неизтребимите хлебарки на ада. И на Тор нямаше да му бъде спестено да не се намокри.
Съблече палтото си, сгъна го внимателно и го намести в чупката, където стърчащият стълб на подпората се свързваше с широката си основа. Да влезе във водата с тази дреха на гърба, си беше направо рецепта за удавяне; освен това трябваше да запази четирийсет и петкалибровия си пистолет и мобилния си телефон.
След няколко пружиниращи подскока, достатъчни да му осигурят инерция, той се гмурна с ръце над главата — дланите му бяха долепени една до друга, тялото му изпънато като стрела. За разлика от лесъра той проби повърхността грациозно и плавно, макар да скочи от поне четири метра и половина.
Студено. Наистина ужасно студено.
Все пак в северната част на щата Ню Йорк беше едва краят на април, което означаваше, че имаше поне още месец до настъпването температура, която условно можеше да се нарече мека.
Когато изплува от дълбините, пое дълбоко въздух и направи няколко мощни загребвания. Щом достигна убиеца, той го сграбчи здраво за якето и го затегли към брега.
Там щеше да приключи с тази история. Така че да може да тръгне да издирва следващия.
Когато Тор полетя от моста, пред очите на Джон Матю премина собственият му живот — все едно че той самият беше безумецът, напуснал твърдата земя под себе си, за да полети към нищото.
Намираше се на брега под изхода от моста и тъкмо довършваше преследвания от него убиец, но с крайчеца на окото си зърна как нещо пада в реката от голяма височина.
В началото не схвана случващото се. Всеки лесър с половин мозък в главата си би трябвало да е наясно, че това не е добър маршрут за бягство. Ала после му просветна. Забеляза нечий силует на ръба на моста, коженото палто се вееше около него като плащ.